Поети, ронещи думи едвам,
сякаш безценни бисери -
къде е поетичният ви плам,
самодоволни писари?
С пръсти зли - средновековен таран,
блъскате по клавишите,
неразбрали - дух ви трябва - и свян,
а не машини пишещи.
Поети /дали?/, без капчица срам
все поучавате хората,
но винаги - вън от Божия храм,
винаги - вън от историята.