автор: vladun

Любов, ти би могла
да си космическа по своя произхòд
или вселенска
в свойта необятност.

Но няма смисъл да броим
планетите ти и слънцата ти,
щом двете ни сърца са тяхното
най-малко общо кратно.

Как уязвим и беззащитен си,
небесни рицарю,
зад стоманените доспехи,
когато любовта, свалила герб и грим,
стои пред теб,
захвърлила последната си дреха.