Пак съм пияня,
пак никва ме няма.
Главата върти се.
Пак падам, пак ставам,
но бутилката стискам
и продължавам.
На ъгъла спирам.
(ти се сещаш защо)
Дано се усвестя по-скоро.
Дано...
Здрасти, приятел!
Ще пийнеш ли с мене?
Хаиде де, моля те,
само едно...
Не ме уважаваш ти мене, човече.
'Що си такова дърво?!...
...
...
Събуждам се сутрин,
главата ме цепи,
стомахът ми свит не поема храна.
Бира отварям, та да ми мине.
Ех, че живот е това!
Изгълтвам я жадно, отварям си втора,
а време за водка е вече.
Аиде бе, копеле, сЕдни да пием.
Стига се прави, човече!
...
Пак съм пияна,
пак никва ме няма.
Главата върти се,
върти се света.
Падам и ставам,
падам и ставам
и пак така
до сутринта.