автор: severianin

Не питайте дали съм храбър воин!
Не съм герой, овеян с бойна слава –
по филмите съм слушал бомбен вой,
в компютърни игри съм се сражавал.

И все пак няма място за въпрос –
не ви ли стига, че и днес живея?
Човекът ежедневно е Христос,
животът му е странна епопея.

Разпънат върху кръста, прикован
с огромни остри гвоздеи-проблеми,
човекът плаща непосилна дан
на всеки ден от трудното ни време.

Най-лесното е да умреш веднъж
и после да възкръснеш за награда –
опитай се, ако си храбър мъж,
да поживееш в този кръг на ада!

Опитай се да бъдеш справедлив,
ако несправедливостта край теб царува,
добро да правиш, докато си жив,
ако светът е лош, но се преструва;

опитай се през трудния си ден
макар и куцащ, да вървиш изправен,
когато всеки втори е крепен
с невидимото рамо на Лукавия!

Опитай се да плуваш в този свят
срещу течението на реката!
Небитие ли?
Истинският ад
отдавна е преместен на земята.

Безсмислен ще е всеки ваш въпрос –
през тази моя земна епопея
едва ли би вървял дори Христос.

И аз едва живея... Но живея!