автор: heartfelt

Да усетиш дъха на настъпваща есен -
как земята изстива,
как вехнат цветята
и да чуеш как вятърът свива във песен
приглушения стон на отстъпващо лято;
да почувстваш как тихо заспива светът,
как притваря очите за сън;
Аромата…
Ароматът на шума,
ароматът на път
и на плът,
на живот и на смърт
как унася,
как изпълва гърдите
и ставаш по-жив,
виждаш ясно как всяка секунда отлита,
виждаш всяка минута
всеки мъничък миг
като в киносалон през очите на зрител…

Да усетиш зад бъчви с пращящи дъги
прости захари в истина как се превръщат;
как се раждат легенди,
умират мечти;
нещо как си отива,
нещо друго се връща;

Ако виждаш това,
ако чувстваш това,
ако само веднъж си го вдишал,
усетил…
Няма как да останеш само зрител в нощта!

Ей така есента си създава поети! :)