Шосе, от старост обезобразено,
със слепи прашни дупки за очи.
Край него – кучета обезглавени
с покров от стари скъсани торби.
Кохорта от зловещи черни гарвани
надава вик на злобно тържество.
Летят преситени и арогантни
в очакване на ново пиршество.
Смъртта заряза бойните полета
и седнала в пустеещи нивя
очаква лесна плячка край шосетата
в ръцете й да падне сам-сама.
Бензинов мирис вместо дъх тамянен.
На всеки пети орех –некролог.
Стъкла строшени вместо звън камбанен…
Насила писан глупав епилог.
И може би там, в дъното на рая
самия Господ Бог очи е скрил
и моли се с горчиво отчаяние
на туй безумие да дойде краят
с последният летящ автомобил.