автор: Methodius

Така е и с живописта...

--------------------------
Живописецът, дори да е пейзажист или портретист, не бива, върху своето платно, своята tabula rasa, прецизно-фотографически да пренася дървото или съответно лицето. Всеки от нас би могъл сам, със собствения си поглед, да се убеди в мистичното внушение на есенния дъб или набразденото от мъдростта на годините лице на старицата... Подобен разсъдъчно правдив в изображенията си живописец рисува за слепци.

Така е и с превода. Възможно най-стриктно придържащият се към светоусещането, смисъла и формата на изложение на оригинала превод би бил безценен и значим по своята логистическа функция, т. е. за изкушени, но непосветени - но не и сам по себе си... Преводът тежи, когато е предназначен за познавачи - тогава стремежът е оригиналите да бъдат преводачески сведени и впрегнати до ролята на солидни носители, върху които тънко да паразитира все една и съща, привнесена отвън, идеология... Да подлъже просветителската пасмина е лелеян триумф за всеки мракобесен гений.

Ето как, върху плочника, плисвам своята злоба; и уж отмивам неудобството от неумението си да превеждам. Но в дълбочина - успокоявам завистта си. Тъй щото не ми се удава да творя... Но за да си годен да спечелиш приза да се провикнеш от върха на Вавилонската кула, съзнанието ти следва да е побрало предварително цялата Борхесова вавлонска библиотека.