автор: GoranMalevski

Любов сърцето ми е стиснала.
В кардиограма се изви.
От миналото - екстрасистули
и нямо шепна : "Замълчи!"

Мълчи за нашата раздяла
и за грехът ми замълчи...
Мълчи за туй, как беше цяла
за нежни устни и очи...

Живот си ти!
Ти си Съдбата!
В две теменужени очи...
Във линиите на ръката...

Тя паметта ми е бесило...
В душата белезите пазя...
Когато вече нямам сили
обичам те и свято пазя.

Къде ли мога да се дяна?!
Любов отвътре ме гори.
На кардиограмата остана:
"Обичам те!" и "Само ти!!!"