автор: apostola

От облаците тъмни
небето натежа.
По ъглите му стръмни
аз мислено кръжа.

Небето се подпира
на рамото ми чак.
Дъждът дори не спира
пред къщният ми праг.

Обрулени, листата
се сурват по очи.
На вятъра устата
смразяващо фучи.

Уплашените птици
намират си чадър
под листните аплици
с боята на бакър.

И слънцето се крие-
не гледа тоз пейзаж.
А лятото се мие
и става на мираж.