| Тези много години натрупани в мен не тежат.
Като карти без стойност-последно раздаване в покер.
Само място заемат в ръката, в която лежат,
а животът заема лицето на картата-жокер.
Изморих се да чакам във себе си, нощ подир нощ,
да се върне обратно от ада сърдечният ритъм
и да гледам, нарамили звездния кош,
как със празни ръце от леглото ми ангели литват.
Някой може да каже - самият живот е хазарт.
Но дали пък Съдбата, раздала с ръката на Господ,
не е същата, нищо не значеща карта,
питиета разляла в нощта на палачите-гости.
Настанява се лесно забравата в новия ден.
Зад гърба й остават разхвърляни в ъгъла дрехи
и едно неразтворено ново тесте, но за мен,
да го имам така, под ръка е безкрайна утеха.
Публикувано от viatarna на 23.09.2014 @ 14:18:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Полуавтобиографично" | Вход | 6 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Полуавтобиографично от missana на 23.09.2014 @ 16:07:16 (Профил | Изпрати бележка) | Наш дълг към себе си е да вярваме, че раздаването на картите е предпоследно. И затова е добре, че се намира едно ново - резервно тесте "под ръка за утеха".
Мъдра поезия, отчитаща съдбовни поанти, защото като дамоклев меч виси въпросът:
"Но дали пък Съдбата, раздала с ръката на Господ,
не е същата, нищо не значеща карта,
питиета разляла в нощта на палачите-гости."
Поздравление за силната поезия, Светла!
Поздрави и прегръдки! |
Re: Полуавтобиографично от IGeorgieva на 23.09.2014 @ 16:38:28 (Профил | Изпрати бележка) | И мен ме впечатли цитирания от Мисана стих!
А този звезден кош ти пожелавам да е пълен за теб!
Поздрави, мила Светле, за мъдрата красота, която си сътворила!
:) |
Re: Полуавтобиографично от doktora на 23.09.2014 @ 17:00:00 (Профил | Изпрати бележка) | ...в покера най-обичах тройния реланс...при нулева миза...
сега предпочитам мост за четири ръце и три без коз хехеех
Светле, силно е стихото ти, браво!
Почти автобиографично...() |
Re: Полуавтобиографично от apostola на 23.09.2014 @ 20:14:33 (Профил | Изпрати бележка) | Правилно го казваш, Светле, че "самият живот е хазарт."
И в същото веме "Но дали пък Съдбата, раздала с ръката на Господ,
не е същата, нищо не значеща карта..." Но добре ,че има "и едно
неразтворено ново тесте, но за мен,
да го имам така, под ръка е безкрайна утеха."
Всички се пържим на тази карта! Затова аз бих нарекъл стихото ти
универсално полуавтобиографично и е в сила за всеки читател.
Харесах и го оценявам! Поздрави и хубава вечер! |
Re: Полуавтобиографично от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 23.09.2014 @ 21:20:26 (Профил | Изпрати бележка) | След като авторитетът Апостола го оцени, аз мога само да те поздравя и да повторя думите на Пушкин от преди 180 години, че "Вся жизнь - игра!", взети за девиз на 50-годишната телевизионна игра "Что, где, когда?".
Щастие и успехи! |
Re: Полуавтобиографично от giro на 24.09.2014 @ 05:16:40 (Профил | Изпрати бележка) | кой каквото ще да казва, аз поддържам това:
"...а животът заема лицето на картата-жокер."
животът е игра - банално, но факт - а в една игра жокерът, изигран на място обръща мача...
но да имаш под ръка ново тесте е жокер на жокерите, винаги можеш да дръпнеш от него картата, която ти трябва... докато те видят, играта е свършила и ангелите са напълнили коша с мършата на поредния комарджия...:))))))))))))))))))))))
много красиво споделено, поредното огромно браво!
киро |
| |