автор: victo

Преплетени езици-
щурав миг,
в конвулсии огънати
жадни тела..
Той има най-нежните пръсти,
събиращи трептене и звук..
В косите й меки и дълги,
той губи съзнание, дъх..
По уморените чаршафи
напира отново желание
забравят дългия студ
на дните самотни и нощите,
със спомена за дългия път.
Намерени търсят се двама-
не са загубили вяра,
не търсят вече забрава
в сърцата намерен е кът.