Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 1
Всичко: 449

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСиндромът на близнаците (Една дълго пазена тайна), гл.3 Продължение
раздел: Романи
автор: Asenov

Същата бенка, на същото място имаше и пророчица Анастасия, която предрече, че ще притежавам способността да „виждам“ миналото, настоящето и бъдещето на хората.
С това искам да кажа, че при сватосването имаме общ родов корен от село Ченге, днешното Аспарухово, където се говори, че всички са роднини от близкото и далечно минало.
Следователя се засмя.
- И моят род води началото си от това село.
Пророчица Стефка надраска нещо в тетрадката и каза:
- А сега да минем на темата за отравянията .
- Не, нека това стане по-късно – предложи полицай Делев.– След това, което каза, у мен възникнаха много въпроси, на които искам да ми отговориш, защото както твърдиш, а аз безусловно ти вярвам, че времето ти изтича то няма кой друг
да разкрие картината на утрешния ден.
Следовател Дичев припомни, че що се отнася до Димчо, случаят навремето доста нашумял, но не се е разбрало кой и защо го е пратил в отвъдното.
Стефка уточни:
- Истината е, че е навлязъл в опасна зона, където се стреля без предупреждение. И това не е случайно. А тъкмо по този въпрос исках да говоря с вас.
Полицай Делев веднага се възползва от възможността и попита:
- Вече повече от двайсет години никой не може да даде смислен отговор за Възродителния процес, който не само според мен, а и с всички, с които съм споделял, не е нормален, а дори абсурден, защото се смениха имената не само на живите
от турското малцинство в България, а и на мъртвите.
Стефка поклати глава.
- Да, това е темата табу, за която исках да говоря. Още в резюмето, което изложих в началото, споменах, че бог Арес е „необходимо зло” и без него светът ще се превърне в пустиня. Ще ви се стори нелогично твърдението ми, че Сталин и Хитлер
не са диктатори-сатрапи, както ги наричат за милионите избити през Втората световна война. И ще кажа защо.
- Разбира се – вдигна рамене следователят – И това ще бъде
интересно.
- Преди това трябва да спомена за „Божията искра“, която вдъхва живот и фактически е двигателят на всичко живо във Вселената.
- Искаш да кажеш за „Божията частица“, която учените
неотдавна откриха?
- В известен смисъл да, но аз стигам до същия извод по друг път . За да стане по-ясно това, ще ви попитам: Може ли мъртво тяло да оживее, като се придвижи самостоятелно, независимо от неговото тегло и размери?
- Въпросът е подвеждащ – усмихна се полицай Делев, - но на практика е невъзможно.
- Напротив, Техническият прогрес е постигнал това нищо, което хората от Хилядолетия са мечтали – да стъпят на Луната, гледайки колко е далеч в нощното небе. Например, една лека кола, която е конструирана от куп метални, стъклени и гумени
части, както е заредена с гориво-смазочни материали, благодарение на стартер от акумулатор се получава искра и тя „оживява”, като се движи самостоятелно по всички пътища на света.
- Да, но това става благодарение на човека – опонира следовател Дичев.
- Именно, това е магията, че елементарната „Божия искра“ е чудото, а човек само се възползва от нея. Дори както се усъвършенстват технологиите и се програмира паметта в компютрите, няма да има нужда и от шофьор.
- Тук си права – съгласи се следователят – но тази „Божия искра“ какво представлява?
- Уместен въпрос, който поражда още много въпроси, за да се стигне до Вселената, която е безкрайна, защото се възражда тъй като началото на Голямото е Малкото и така кръгът се затваря.

И не случайно Лудолфовото число Пи – 3,14 в прогресия не окончава на кратно, защото в него като свързващ елемент е същата тази магическа „Божия искра”, която определя лицето на кръга, но самото то няма лице от нумерологична гледна точка, защото сборът му е осем – две отвесно разположени нули. Вижте, аз не съм го изсмукала от пръстите си, а Извънземен разум е направил така, че в Слънчевата система да има 9 планети, колкото са бройните арабски числа, плюс още едно – нулата, която съответства на близката до нас Луна, която влияе на месечния цикъл на жената,
както и на приливите и отливите в моретата и океаните, за да „диша” земята. И най-накрая, при съчетаването на всички числа – четни и нечетни, имайки предвид половете, се получават безброй комбинации, така и в глобален план като привличане и сблъсък на планети – едно своеобразно бракосъчетание, ще се раждат нови космически тела в безкрайната Вселена, което означава, че всички съдби на хора, Планети и Галактики са
записани във вечната книга на съществуването. И за да приземя този въпрос, ще използвам по-съвременни средства за писане – лист хартия и молив, като кажа, че „Божията искра” е нашето раждане, благодарение на яйцеклетка и сперматозоид. А след първото проплакване е казано: „ В началото бе словото!”
- Ти направо ни заби в земята – пошегува се полицай Делев.
– От тези философски размисли май ми се завъртя главата.
- Знаете ли, кое кара стадата диви животни да преодоляват препятствия – реки и езера, изминавайки огромни разстояния?
- Липсата на вода – веднага отговори Делев, мислейки, че е хванал в крачка Стефка.
А тя незабавно отвърна:
- Ако са тръгнали от пресъхнали, защо при пълноводни не са се спрели, а са продължили? А какво ще кажеш за рибите, на които водата е жизнена среда, които също мигрират, като преодоляват препятствия – бързеи и водопади? А да не говорим
за прелетните птици, които очакваме всяка пролет да дойдат от топлите страни.
- Но това какво общо има с „Божията искра“ – упорито продължи да държи на своето Делев.
- Общото е това, че „Божията искра“, както вече казах, е двигателят на всичко живо във Вселената, водейки го към съвършенство. Тя „диктува“ на животните да преодоляват препятствия, за да оцелее елитът и в същото време неспособните
за живот екземпляри да станат жертва на крокодили, а рибите – на белите мечки. Самата природа не търпи нищо излишно и това е смисълът на съществуването – стремеж към съвършенство. Всичко останало потъва в Тъмна дупка. А примери колкото щеш – една овошка сама „преценява“ колко плодове може да изхрани
корена и излишните са обречени да падат на земята. Така е и при хората, когато им дойде времето, тленното тяло се „жертва“, за да се извиси духът, освободен от тежката телесна обвивка, за да полети волно навред из Вселената. А тя е създадена точно за
това, да бъде опознавана. Тук е нужно да направя едно уточнение, че преди овулацията сперматозоидът е дух, един вид семе, за да се оформи като плод, който след смъртта отново се разделя с душата и се превръща в дух. И това се повтаря безкрай, както
въртенето на земята.
Следовател Дичев поклати глава и попита:
- До тук всичко ми стана ясно, но не виждам каква връзка има това с Възродителния процес, както с Хитлер и Сталин, нещо, за което стана дума в началото?
- Мисля, че се изразих доста ясно, но трябва отново да уточнявам, че когато говорих за миграцията на стадата диви животни и пасажите риба, това се отнася и до хората, в които „Божията искра“ подпалва и поддържа огъня на живота.

Щом животните и рибите вършат едни и същи действия, без да имат помежду си комуникация, значи сигналът за изпълнението идва от едно и също място – от Извънземен разум, защото това е глобален процес, а на нас, хората, е дадена възможност да се грижим само за себе си.А да не говорим за Троянската война и
Кръстоносните походи.,,,,,,,,, В този смисъл всички световни събития са свързани помежду си по тънка червена линия и лесно може да се види къде е коренът, но това изисква смелостта да се върви по острието на бръснача.
- Искаш да кажеш за Световната конспирация и Новият световен ред? – попита Дичев.
- Точно така. А що се отнася до Сталин и Хитлер, както вече казах - като проследим хода на Втората световна война, разбираме, че вероломното нападение на германските войски в Русия не е случайно, а добре обмислена акция, финансирана
от Голямата депресия през 1929г., когато се срина Ню Йоркската фондова борса и даде възможност на Хитлер да предприеме военна офанзива на Изток, за да стигне до
покрайнините на Москва и да завърши с издигането на Червеното знаме над Райхстага , за да бъдат жертвани повече от 50 милиона човешки същества
- След толкова много човешки жертви – попита Делев, - ти смяташ, че Сталин и Хитлер не са диктатори-сатрапи, така ли?
- Да, точно това казвам, защото всичко е работа на Вселенския разум на Създателя, а Сталин и Хитлер са само изпълнители на Неговата воля. Така че, ако не бяха те, щяха да са други, защото никой не може да спре онова, което ще стане.
Ако толкова държите, ще ви уверя, че всеки, който се е противопоставил на войната - е бил отстраняван по един или друг начин. След 1936 година и двамата се разправят жестоко с противниците на бог Арес – единият през „Нощта на дългите ножове“, когато са убити Рьом, Шлайхер и повече от хиляда военни от СА, а пък другият ликвидира в затвори и лагери над десетки хиляди кадрови офицери - включително Тухачевски,
Блюхер и Егоров, които са уверявали, че ще смажат Хитлер ако се опита да нападне Съветския съюз. И точно това им е била грешката, за която са платили с живота си. Същата участ сполетява и Рудолф Хес, който зад гърба на Хитлер с миролюбива идея, прелита със самолет в Англия да преговаря за предотвратяване нахлуването на германските войски в Русия, но което е в разрез с решението на Тримата големи, за да получи на Нюрнбергския процес доживотна присъда. Като проследим хронологията на събитията, тъй като Полша се явява буфер между Германия и Русия, полската армия е обезглавена в Катинската гора, където намират смъртта си около трийсет хиляди офицери.
- Което е дело на нацистите – поясни старшина Делев.
Стефка се засмя.
- Не, на НКВД.
- Как така?
- Ето, това е изопачаване на истината, което води до заблуждението на обикновените хора, а дори и за смятащите се за просветени. За да се освободи коридор на Хитлер да нахлуе в Русия се получава комична ситуация с цената на близо милион
жертвени червеноармейци в Съветско-финландската война. А финландското население е малко над четири милиона. Главнокомандващият генерал Тимошенко, който заема поста след като маршал Толбухин успява да се оттегли, тъй като, знаел какво ще последва, получил заповед да се яви в Кремъл при Сталин. След голямата загуба той е очаквал най-тежката присъда, но направо бил смаян, когато Сталин му лепва маршалски пагони.

Пак по същата причина - да се освободи коридор на Хитлер, най-интересното е това, както се казва – где го чукаш, где се пука, когато Троцки, който е бащата на Червената армия, съобщава сензационната новина пред света, че тази тримесечна война е
провокация. Нещо повече, след като разкрива, че Гражданската война в Испания е предизвикана, за да се прехвърли златото на Испанската банка в Москва, испански патриот уверен, че това е долна клевета, го убива в Мексико.
- А какво общо има това с Възродителния процес? – попита Делев.
- Схемата е една и съща, България се явява като буфер между петродоларите от арабските страни, превърнати в скъпоструващи бомби и ракети за войната в Югославия, за да се срути социалистическата система, но тя първоначално е била
запланувана да сблъска България, като членка на Варшавския договор и Турция – на НАТО – война между мюсюлмани и християни, но Политбюро на БКП и по-точно Държавна сигурност, верни на комунистическите идеи, успяват да предотвратят това, като разтурват новосформиращата се по внушение от Горе Разградска република, не помага и покушението срещу папата от Агджа, за да се стигне до Възродителния процес - поголовно преименуване на турското население в България. Просто е смешно да се мисли, че Тодор Живков и неговото обкръжение са виновни за случилото се,
защото според негови думи – не обича да лети нависоко, а да се снишава, като винаги е чакал какво ще каже Москва и чак тогава е вземал решения. А не само Горбачов и целия свят му отрязаха квитанцията.
Тя въздъхна дълбоко и продължи:
- Вижте, събитията се навързват едно с друго и аз подреждам само фактите, а вие сами си правете заключение.
И за цар Борис има пълно затъмнение - кой и защо го е отровил, като се изнасят най-различни хипотези. Дори и до днес не се знае къде е гробът му.
- Той е в Рилския манастир – уточни Дичев.
- Да, първоначално там е погребан, но след 9 септември е преместен и никой не знае къде е, за да се избегне ексхумация.
- Чувал съм за това - спомни си старшина Делев.
- А той е бил човек с добро сърце и милеел за България, както сам казвал, че като гледал припирните в Народното събрания между фили и фоби, май е единствен българин в България. Нещо повече, наследникът на Старата лисица Фердинанд много добре е знаел какво се крои върху картата на Европа и се е опитал България да остане неутрална държава, въпреки принудителното членство в Тристранния пакт, както
наложеното на подкупни политици абсурдно „обявяване” война на Англия и САЩ, така и Крайовската спогодба, уж заслуга на Хитлер, но мотив за оправдаване нахлуването на Червената армия в България. Не е помогнала Соболевата акция за
сближаване с Русия, нито това, че не е пратена българска войска на Източния фронт и най-накрая, напразни са усилията на Стойчо Мушанов да промени хода на събитията, изолиран в Кайро.
- Такова виждане, право да ти кажа, не съм чувал от историците – призна следовател Дичев. – И все пак, искам да ми отговориш на този въпрос: Как така политическото убийство на Андрей Луканов увисна във въздуха, без да бъде
осъден убиецът му и ако признанието му е изтръгнато с насилие, защо не са пратени зад решетките следователите?
- Отговорът е в самия въпрос. За да стане по-ясно, ще направя едно сравнение, но в обратна посока.

Ако Андрей Луканов е убит, защото е наложил мораториум върху Външния дълг, тъй като е смятал, че това е глоба от Великите сили, че войната вместо в Югославия не се е състояла у нас, което е забавяне от пет години, то Чаушеску е осъден на смърт, защото е изплатил предсрочно Външния дълг на Румъния, което Световната банка не прощава.
- Искам да ти задам още един въпрос.
- Да, кажи!
- Какво мислиш за геноцида срещу евреите?
- Това е също тема табу, защото се търси съдебна отговорност за всеки, който твърди, че това е конспирация.
Наистина, не е човешко един изстрадал през вековете народ да
се погубва в газовите камери, когато има сведение, че прислугата на Хитлер е била само от евреи. Някои ще кажат, че тази акция е заради богатствата им, което не е далеч от истината, но трябва да има още по-сериозна причина, като създаването
на бъдещата държава Израел, а те упорито не са искали да напуснат Европа и да се заселят в една пустиня, която години след това се превръща в Райска градина.
Стефка отново замълча доста уморена от дългия разговор, който по-скоро беше монолог и като въздъхна, продължи:
- А сега, нека да оставим настрана световните събития, тъй
като ви дадох формулата да решавате сами всички въпроси, за които нямате отговор и да разбулим загадката около отравянията.
- Да, това е най-важното – кимна с глава следовател Дичев.
- Така е, и аз с нетърпение очаквам развръзката – оживи се старшина Делев, - защото не мога да си обясня как майката на Жулиета и бащата на Ромео, които нямат връзка помежду си, са отровени с един и същ извлек от Момина сълза?
- Мислиш, че нямат връзка?
- Да.
- А точно там се крие загадката.
- Как така?
- Това вие ще разкриете, като ви кажа къде се намира писмото-изповед.
Следовател Дичев се усмихна.
- Вече разбирам накъде биеш. Сигурно става дума за дълго пазена тайна.
- Точно така, бързо схващаш. Аз само ще открехна вратата на Тайната стая, а вие ще извадите на бял свят истината. А тя е на много лесно място – в просторния хол на голямата им къща, зад картината –пейзаж, рисувана от Станко Горов, който на
младини е имал заложби на художник, но вместо да постъпи в Художествената академия, подава документи в Лесотехническия институт в София по внушение на баща си, че от изкуство не се печели и къща не храни. След като тримата станаха, майката на Стефка, която през цялото време стоеше на пейка пред къщата и внимателно наблюдаваше какво се случва в беседката, ги посрещна и попита:
- Какво става?
- Всичко е наред – отвърна следовател Дичев. – Дължим на Стефка благодарност, защото разясни нещо много важно и трябва да побързаме, защото ни чака още много работа. А тя нека си почине.
- Разбира се.
Без да се бавят, те отидоха в опустялата къща на Станко Горов и откриха писмото зад картината в хола, очаквайки с нетърпение да разберат истината около отравянията. Това беше двоен кариран лист от ученическа тетрадка, изписан набързо с дребен шрифт, като тук-там имаше зачерквания, което е показателно, че е бързала да опише онова, което е пазила в себе си дълги години.
Ето и съдържанието:
„Най-големият кошмар, който се случи в живота ми, беше преди шестнайсет години, когато целият свят се срути отгоре ми и потънала в скръб, със сълзи на очи упреквах съдбата, че е несправедлива към мен, почувствала се излишна – извън света,
без да си намеря място и в най-затънтеното кътче на земята. Такова беше психичното ми състояние и бях готова да си сложа край на живота, но само едно ме спря – любовта, която не исках да загубя. Само преди седмица официално бях сгодена за Станко
Горов, в когото бях лудо влюбена и имахме интимни отношения близо година, като вярвах, че оттук нататък животът ми ще е празник и нищо повече не можех да искам от него. Но всичко се обърка, когато Станко откара с колата баща си в София по препоръка на братовчед - лекар в Правителствена болница, за преглед от специалист по бъбречни болести, а пък аз, въпреки че бях поканена от приятелки от Варна да им гостувам, предпочетох да остана в Провадия – да не дърпам дявола за опашката, тъй като купонът щеше да е много шумен и всичко можеше да се случи в подобна обстановка, когато годеникът ми го няма. Но това, което ще стане, не може да се избегне. Сянката на щастието, както при лицето и опакото – е нещастието, които вървят ръка за ръка. Има такава истина, че когато бягаш от нещо, то като сянка неотлъчно те следва и щом те стигне, с подложен крак те спъва и то точно тогава, когато си мислиш, че се е изгубило по пътя. Този ден, в началото на пролетта, когато се чувствах най-
щастлива, тъй като след зимен сън природата се възражда и се усмихват на яркото слънце цветята, когато свежият вятър гали лицата на хората и цялата околност се оглася от детски гласчета, се оказа фатален за мен.
Беше неделя и с родителите ми отидохме на лозето, за да си отдъхнем на чист въздух от задушното всекидневие в града. Там заварихме Руско, който предния ден се е пазарил с баща ми да копае лозето, за да изкара някой и друг лев за семейството, за да преживеят, защото бяха много бедни хора. Майка ми веднага подреди масата за обяд в широкото
преддверие на вилата, наречено чардак, с вкусни ястия приготвени вкъщи. Разбира се, беше поканен и Руско, който разсъблечен до кръста, с пот на челото, почти си беше свършил работата. След като всички се чукнахме за здраве и дълъг живот с
миналогодишното пенливо вино, нашите решиха да отидат до горното лозе, отстоящо на около половин километър в местността „Гаргалъка“, за да видят в какво състояние е.
Доволна от хубавото време и вкусния обяд, аз съм заспала дълбоко на кушетката и в един момент усетих, че нещо става с мен, без да разбера дали е сън или реалност. Не можах да повярвам, че Руско е надвесен над мен, хванал ме здраво за ръцете, без да мога да извикам за помощ, защото предварително е сложил кърпа в устата ми. За съпротива от моя страна и дума не можеше да става, защото беше силен
физически и може би окуражен от това, че бях щастлива и се усмихвах по време на обяда, когато гледах как яде като невидял, та чак ушите му пукаха.
Един миг е достатъчен светът да се преобърне наопаки,когато вече няма връщане назад. Аз бях най-брутално изнасилена и това не можеше да се забрави, защото ще хвърля сянка цял живот. След шока, който изпитах, просто не бях на
себе си, изгубила разум да реша какво да предприема. Първата мисъл беше веднага да се обадя на родителите си, за да бъде наказан жестоко насилникът, поругал се е честта ми, но размислих, че всички мечти за щастлив живот със Станко ще пропаднат, което не можех да допусна. Така бях разпната като Исус Христос и трябваше да си нося кръста до Голгота.
Когато нашите се върнаха от горното лозе и видяха, че нещо
не съм добре – някаква тъмна сянка се е появила на лицето ми, ме попитаха какво ми има, на което отговорих, че нищо ми няма, а след като съм заспала след хубавия обяд, съм сънувала лош сън.
Така всичко отмина, но остана в мен като змия в пазвата, защото тревогите не закъсняха. Много скоро стана ясно, че съм забременяла и това отново ме хвърли в паника. Тъй като съвестта ми беше гузна, не знаех как Станко ще приеме това
събитие. За щастие той така се зарадва, че ме разцелува и когато Жулиета се роди, до късно през нощта черпи в ресторант „Добруджа“ близки и познати. Този ден беше най-щастлив за него като баща на дошла от Бог дъщеря, но само аз знаех, че не е негова, но бях длъжна да замълча, да скрия истината, защото това щеше да е истински ад, който аз преживях в оня злокобен час на лозето при сблъсъка ми с Руско, който разби живота ми и това даде трайно отражение с трагични последствия. Случи се така, че на два пъти забременях, но вследствие на душевната болка дълбоко в мен – съмнението, че ще бъда наказана за всичко, което се случи, последваха два спонтанни аборта и лекарят-гинеколог ме предупреди да се въздържам, защото при трети може да се простя с живота си, тъй като откриха ракови клетки и се наложи да ми изрежат лявата
гърда. Така проклятието не престана дори и за миг да ме преследва, а знаех много добре, че причината за това е внушението, но то така дълбоко се е загнездило в съзнанието ми, че всички усилия да го отхвърля бяха напразни – все едно с пролятите сълзи слагах все повече сол в раната. Положението стана нетърпимо и получих инсулт, когато разбрах, че Жулиета е имала интимни отношения с Ромео, син на Руско. Това беше за мен удар от засада и направих всичко възможно да ги разделя, но не успях да разбия здравото ядро на атома, който ги свързва, защото бяха готови да изгорят в
огъня на любовта. Единственото нещо, което можех да направя, беше да сложа
отрова от Момина сълза в кафето на Руско, който дойде вкъщи по покана на Станко да се разберат като родители по отношение на децата, защото само той беше виновен за случилото се и трябваше да плати скъпо за това, което причини на мен и на
семейството ми.
А кулминацията дойде, когато разбрах, че Ромео и Жулиета са скочили от най-високата скала в цялата местност, слагайки край на живота си. Така чашата преля, когато стана ясно, че дъщеря ми е била бременна с две близначета, а това е най- тежката присъда за майка, чието исконно желание е да стане баба. Накрая, след като останах сама на този свят, тъй като Станко е изпуснал последните си нерви и му е сложена усмирителна риза в психиатрията в село Равна, нямах друг избор освен да
изпия чашата с отрова от Момина сълза и така да прекъсна един изпълнен с много мъка живот.
„Сбогом!!!“
Така беше затворена страницата в един от най-заплетените случаи в практиката на следовател Дичев и старшина Делев.

ЕПИЛОГ

Още не беше отшумял отзвукът от последния заплетен случай, когато гръмна тъжната вест за кончината на пророчица Стефка, която тя сама беше предсказала. Целият град потъна в скръб, защото си отиде от този свят една чиста душа, обрекла се да дава всичко от себе си за доброто на хората.
Белият ковчег, с който е погребана, беше покрит с цветя и в момента, когато я полагаха в гроба, природата не остана безучастна, защото зароси дребен есенен дъжд – сълзи, които пареха сърцата на всички.
И не случайно на паметника й бяха изписани думите, които е произнесла преди да издъхне:
„Цял живот духът се извисява за сметка на тленното тяло,
превърнало се в нищо, след като е дало всичко.“
Така си отиде от този свят една чиста душа, която като пътеводна звезда ,която и от Оня свят ще показва спасителния бряг на загубилите се в мрака.
Загадка остана един жест, че всяка сутрин някой поставя свежи цветя на гроба й.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.09.2014 @ 12:42:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Asenov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 03:37:20 часа

добави твой текст
"Синдромът на близнаците (Една дълго пазена тайна), гл.3 Продължение" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.