Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 1
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСказание за Енравота Боян
раздел: Романи
автор: florans

Равнината бе разтворена като топла длан под небесния купол, а в далечината се очертаваха планинските възвишения, над които залезът кървеше...
Енравота потръпна и извърна глава, когато колобърът Хитол с един замах разпра тялото на жертвеното куче. Жрецът мълвеше тайнствени думи с притворени очи, а после разгледа внимателно окървавения дроб и тържествено огласи знамението на Тангра.
Омуртаг наблюдаваше напрегнато сцената, но хвърляше и строг поглед към първородния си син Енравота. Бе забелязал реакцията му и свъси вежди. Лоши слухове стигнаха до него, та бе длъжен да ги провери. Трябваше да побърза, за да пресече заблудите на бъдещия хан, който според един от най-близките му хранени хора, колобърът, се увлякъл по ромейската вяра. Самообладанието, което бе придобил в дългите години на власт, му помагаше да не излее веднага гнева си. Ханът знаеше, че в душата на човека трябва да се пипа фино. Любимецът му Енравота се бе отдалечил от вярата на дедите си и бе попил от ромейската отрова. Как бъдещият наместник на Тангра ще управлява народа си с чужд бог и ще поругае собствения?
Из земите на българите сновяха тайно проповедници и подвеждаха хората. Ромеите строяха храмове, богато и щедро ги украсяваха и там извършваха богослуженията си. Неговият народ не се нуждаеше от това. Храм бе цялата земя, слънцето, месечината, звездите. Всичко бе под открито небе, за да вижда и чува добре Тангра молбите им. Та нали той бе там, горе, що им е да се затварят и да се молят в тайно, когато земята и небето се докосваха и чувстваха прегръдката между твърдта и ефира! Тангра изпращаше чрез Слънцето живителни сили за всяка земна твар. Така знаеше Омуртаг. И въпреки самообладанието си, той бе в смут. Засега само главният жрец и ханът подозираха тайната…
Енравота едва дочака края на жертвения ритуал и бързо се отдалечи. Широката дъбова порта се отвори и стъпките му отекнаха в каменния под на просторното жилище. Мина покрай майка си, тя протегна ръка към него, но успя да изрече само името му:
- Енравота, сине….
Бъдещият хан махна с ръка, не му бе до приказки и влезе в покоите си. Изтегна се върху мечешката кожа и се замисли.
Звездите ставаха ярки и слизаха по-близо до земята. Трептяха и събуждаха спомени…
Енравота се видя като юноша. Препускаше с черния си жребец, опъваше в движение лък, стреляше в цел или хвърляше копие.
Кинам го наблюдаваше отстрани и му се възхищаваше. Византиецът отдавна живееше в българските земи, бе взет в плен и прекара известно време в тъмница. После Омуртаг го остави да се движи свободно из гумното, оградено с висок каменен зид и вътрешна стена от тухли и дялан камък.
Чужденецът бе приел смирено съдбата си на заложник. И ако първите години животът му се струваше жесток и непоносим, то сега се наслаждаваше на спокойствието и мира, обзел го отвътре. Бе изучил странните нрави на този народ, когото в родината му смятаха за див и бесовски. Постепенно подозрителността към пленника се стопи, допускаха го доверчиво до себе си, може би защото имаше кротък нрав и се отличаваше с благочестие. Деляха с него трапезата, буйните празненства и игрите. Не му липсваха и книги, прекарваше с часове, приведен над тях, като се отдаваше на размисъл и съзерцание. Ромеят отдавна бе престанал да буди любопитството на околните, понякога забравяше кой е, защо е тук, пък и никой не му го припомняше. Носталгията все по-рядко го навестяваше. Единствено жертвените обреди будеха у него отвращение и той се затваряше с часове, оттегляше от този свят на езическите церемонии, които смущаваха духа му…


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.09.2014 @ 21:16:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   florans

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 03:43:39 часа

добави твой текст
"Сказание за Енравота Боян" | Вход | 7 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сказание за Енравота Боян
от mariniki на 02.12.2014 @ 15:05:39
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
историческите романи са дълбоки води за твореца...
нужни са и познания и ерудиция... а ти имаш
всичко това в изобилие, мила Флоранс...
поздравявам те..


Re: Сказание за Енравота Боян
от kasiana на 26.10.2014 @ 12:39:09
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления за смелостта да сътвориш исторически роман
за Боян-Енравота и още повече - за вълнуващата интерпретация на неговия образ и вникването в дълбочина в характера на сложното, противоречиво време, за което пишеш.

Бъди!:)


Re: Сказание за Енравота Боян
от Narwal на 24.10.2014 @ 21:53:13
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления! Навлизаш във води, които много обичам. Радваш ме със своя роман.


Re: Сказание за Енравота Боян
от voda на 22.09.2014 @ 04:22:22
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления, ФЛО!
Какво друго мога да кажа, освен да се възхитя от познанията и уменията ти?!
Очаквам следващите части от романа.


Re: Сказание за Енравота Боян
от Omaia на 22.09.2014 @ 11:27:06
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно начало, очертаващо предстоящата интрига, драматично.
С език, който умело позиционира читателя в отдалечени времеви пластове.


Re: Сказание за Енравота Боян
от Kanegan на 22.09.2014 @ 15:40:59
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми сказанието, още повече в специален ден като днешният имах нужда от това!!!Оренда!

Благодаря Флоранс!


Re: Сказание за Енравота Боян
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.09.2014 @ 15:41:42
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления за стойностния разказ! Особено на празник като днешния имаме нужда от такива четива! Дано влязат и в учебниците!