Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 1
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСиндромът на близнаците (Една дълго пазена тайна)
раздел: Романи
автор: Asenov

ГЛАВА ПЪРВА

Тъй като случаят „Ритуални убийства“ след много перипетии беше разрешен благополучно и всички провадийци си отдъхнаха, че нощите вече са спокойни, бридж – карето се събра още през първата неделя, но срещата не продължи до шестнайсет часа, както е по регламент, а до четиринайсет, без традиционната обедна гощавка с трупаните с вкусни ястия и питиета маси.
Според поредността домакин беше следовател Дичев и той предварително покани за рождения си ден всички близки в ресторант – градина „Хижата“ с начален час деветнайсет, време, когато слънцегреенето намалява и от Калето се спуща лек, прохладен ветрец, който освежава нагорещения през деня град.По това време Боровата гора оживява и навред се носи приятен мирис на смола и горски цветя. Тук-там се чуват весели подвиквания и детски глъч, като ехото ровлачено отива и се връща от единия до другия хълм. Птиците отново пропяват, излезли от дълбоките сенки на дърветата и настъпва такава идилия, че на човек му се струва, като че ли е попаднал в Райската градина на земята. Както може да се очаква в такъв празничен ден дявола си няма работа и преобръща всичко наопаки, за да се радва на неволите на хората. Вместо да се подготвя за своето тържество, което е веднъж в годината, на следовател Дичев и старшина Делев им се наложи да разследват пореден трагичен случай. Става дума за една изстрадала майка, вдовица от десет години, която е излязла да пазарува и след като се върнала, още отдалеч забелязала много хора пред блока, където живее. Когато приближила, видяла нещо ужасяващо – тялото на седемнайсет годишната й дъщеря покрито с одеяло, скочила от третия етаж. При тази гледка припаднала и се наложило да я свестяват с газирана вода, купена от магазина.
А когато се прибрала в апартамента, отново била шокирана, защото в спалнята лежало
безжизнено тримесечното й внуче – смразяваща гледка, от която в момент на свръхнапрежения й побеляла косата. От огледа, който направиха двамата, установиха, че няма следи от взлом и насилие, след което разследването беше поверено на доктор Пенев, за да аутопсира труповете в Съдебна медицина. Според майката, която представи дъщеря си като много добра, която и на мравката правела път, не е влизала в конфликт с никого, а само е имала неприятности с Дели Пенчо, човекът, който я е изнасилил, след което е забременяла, но той от година е в затвора точно за това престъпление. Тя спомена още, че детето много плачело и това вбесявало дъщеря й.Този трагичен случай помрачи празника на следовател Дичев, въпреки че е бил свидетел на какви ли не драстични престъпления в своята следователска практика и с течение на годините беше придобил способността бързо да забравя, защото всяко задържане дърпа нещата назад, особено при свършен факт, когато нищо повече не може да се направи.В тази връзка си спомни съветите на пророчица Стефка, че бъдещите майки не осъзнават опасността от абортите, че ако не са единствени, то са главната причина за рак на гърдата.
Както и да се погледне, принудителното умъртвяване на още нероденото е голям грях, с което се прекрачва прага на допустимото и затова Природата, която е най-висша Съдебна инстанция, произнася сурови присъди без право на обжалване.
Знае се, че при бременността в гърдите на бъдещите майки се натрупва кърма, един процес, който не може да бъде спрян и след като вече го няма детето, което трябва да суче, натрупаното мляко, което остава неизползвано в тялото, започва да се разлага, като се образува тумор, който след време се превръща в рак на гърдата. Оттук следва, че ако не се вземат профилактични мерки, картината е ясна – вместо да даде нов живот, тя се лишава от своя собствен. И все пак, има някакво решение, ако се погледне в миналото.
Още от векове е известно, че при аналогичен случай, когато при настъпването на менопаузата, цикъл - при който в жената се натрупва мръсна кръв, на помощ идват пиявиците, които я изсмукват от врата й. Въпреки всичко, не трябва да се упрекват жените, които абортират, ако това е наложително. Причините са много, но най-тревожната е бедността, която в последно време е почти във всяка къща. И не случайно будните млади хора излизат на улицата да протестират и след като не виждат светлина в тунела се принуждават да търсят спасение в чужбина. А що се отнася до Урологията и мъжът не е застрахован от подобна беда – рак на простатата, който се причинява от стрес, когато няма истинско удовлетворение от половия акт. Когато става дума за секс, вчера старшина Делев разказа един виц, от който следовател Дичев дълго се смя.
А той е следният:
„Една проститутка натрила носа на своя мъж, че е спечелила двеста и десет лева за един ден, колкото той получавал за цял месец.Последвал въпрос от озадаченият мъж, станал жертва на социално неравенство:
- Кой е този скъперник, който е дал само десет лева?
- Отговорът бил лаконичен: - Всички!“
Това е само закачка, недалеч от истината, но да се върнем на нашия разказ. И така,точно в уречения час около предварително подредената дълга маса със скъпи питиета и прочутата зеленчукова салата, наречена от местните кьопоолу, специалитет на заведението, с повече патладжан, овкусена със счукан чесън и обилно полята с дървено масло, места заеха поканените гости.
Поздравления приемаше и жената на следователя, Станка, цялата сияеща в светло-жълта копринена рокля, която по съвпадение беше родена в същата година и месец, но три дни по-късно.
След поднасянето на подаръците, думата взе началникът на полицията, който след изказаните добри думи за рождениците
от свое име, прочете поздравителен адрес лично от министъра на Вътрешните работи, което предизвика бурни ръкопляскания от страна на компанията. За момент всички погледи на присъстващите в заведението се обърнаха към тях, защото овациите заглушиха нашумелия хит, изпълняван от оркестъра.
Танцуващите двойки на дансинга изразиха недоволство, че точно по средата на песента музиката спря, но ръководителят на оркестъра ги успокои, като съобщи по микрофона, че колеги и приятели на семейство Дичеви ги поздравяват с аржентинско танго.
На дансинга отидоха да танцуват всички семейни двойки, като на масата остана само Стефка, унесена в своите видения, която също беше поканена на тържеството с родителите си,
тъй като имаше съществен принос за разрешаването на последния заплетен случай.
След като наздравиците и изпитият алкохол им завъртяха главите, а това им развърза езиците, основна тема на разговор беше духът на Галин. Старшина Делев спомена, че е сънувал как момчето се явило в съня му, за да поиска сол.
- А ти даде ли му? – попита адвокат Балинов.
- Не, казах, че нямам.- Мисля, че това не е на добро.
- Напротив, на добро е – изказа противно мнение доктор Димов, - защото според тълкувателите това, което сънуваш в реалния живот става точно обратното. А и не случайно казват, че доброто е солта на живота.
Ганчо Люцканов поясни:
- Що се отнася до думата „сол“, на турски е „туз“, което означава богат човек. В миналото тя е била по-скъпа от златото.
Солницата до Провадия се е наричала „Тузлука“, а и край морето до Балчик има местност „Тузлата“, прочута със солените си и кални бани.
- Това е така – потвърди адвокат Балинов, - но след като около бриджа потърсих в Тълковния речник думата „туз“, не я срещнах в смисъл на сол, а по-скоро като „асо“ на руски в тестето карти за игра, от което идва и „тузар“ като първенец.
За да стане ясно какво представляват сънищата, всички пожелаха да чуят мнението на Стефка.
- Може да не ви се вярва – започна тя след кратък размисъл, - при сънищата съзнанието излиза извън тялото, което при този процес е относително мъртво, като индикация, че има живот след смъртта. Същото се получава, когато човек изпадне в кома.Естествено това предизвиква надигане на вежди и ахване.
- Знаех, че така ще реагирате – продължи тя, - но обърнете внимание на това, че семето посято в пръста, за да даде плод, се освобождава от собствената си обвивка и продължава да расте, възпроизвежда самото семе, което ще продължи процеса, ако има условия за това.
- Логично е – съгласи се адвокат Балинов, който винаги се е възхищавал от виденията й, - но мисля, че сънищата са в резултат на подсъзнанието, за да си почива организмът.
Стефка се засмя.
- Така е, докато човек е все още жив и душата му не се е превърнала в дух. Това най-добре проличава при сомнамбулите, които при будно състояние никога не биха повторили невероятните нощни изпълнения.
В това време телефонът на следователя иззвъня. - Да, аз съм. О, ти ли си? Благодаря за пожеланието! Празнуваме, разбира се! Да, нали знаеш, че все около същото се върти. Става дума за духът на Галин, който се е явил в съня на старшина Делев, но аз мисля, че това е нормално, след като много време ни ходи по нервите. То е нещо като баланс. Да, като резонанс. Естествено, че няма нищо случайно в света. Така е. Аз мисля, че духът на който и да е, отишъл си от този свят, не може да има последствие като материално изражение в реалния живот, защото всичко върви напред и няма връщане назад, тъй като има абсолютен ред във Вселената. Това като таласъми, вампири са измишльотини, един необясним страх от извънземни сили, за да плашат гаргите. Е, ако не се видим, ще се чуем пак. Хайде, всичко хубаво ти пожелавам!
Той прибра телефона във вътрешния джоб на сакото си и каза: - Обади се следователя Гочев, който вчера от Евксиноград се е прибрал в София след няколко дни плаж. Все пак е направил малко тен. Праща много здраве на всички.
На Делев твърдението на Дичев, че не вярва в извънземни сили, че са фантасмагории, не му направи добро впечатление.Има явления, които са в сферата на фантазиите, но никой със сигурност не може да каже, че не съществуват. Например за Нло-тата, както се твърди, че правителствата спускат плътна завеса по този въпрос, въпреки че имат пряка информация от веществени доказателства и твърдения на очевидци, но ги крият с аргумент – да не всяват смут сред хората.

Това искаше да каже той на шефа си, но прецени, че не е тук мястото за дискусия, когато трябва да се веселят, но стана така, като че ли имаше нещо телепатично, защото адвокат Балинов взе думата от устата му и каза това, което той премълча.:
- Дичев, мисля че малко пресоли манджата, като отрече съществуването на Нло-тата. А много добре знаеш, защото сме говорили по този въпрос, че има доста доказателства за тях. В тази връзка не ти пожелавам да те срещне мечка в гората, защото винаги се случва така, че човек го сполетява онова, което не е очаквал и много трудно излиза от подобна ситуация. И не случайно народът е казал: „Голям залък преглътни, голяма дума не казвай!“
- Следователят се усмихна.
- Петьо, ти не си разбрал какво исках да кажа. Аз потвърдих мисълта на следователя Гочев, че за нас, хората, реално съществува само това, което е видимо и научно обосновано, но в никакъв случай не отричам невидимото. Напротив, нали това е идеята на сътворението – да откриваме нови и нови неща, за да продължим напред. Дали вярваме или не вярваме в това, което ще се случи, то рано или късно ще стане реалност и не е важно за въртенето на Земята, защото докато свят светува слънцето ще изгрява от Изток и ще залязва на Запад, ако не стане Вселенски потоп. За съжаление, никой не може да го изключи, защото всичко всеки миг се променя. Така че, в крайна сметка, тези излишни разсъждения върху глобалните процеси отнемат нашето кратко земно време – ден по ден, година след година, когато трябва да решаваме реалните проблеми на хората, за да живеят по-добре.
Дълго мълчал думата взе началникът на полицията.
- Господа, както виждам, нещата отиват в друга посока, която не е за тържествена маса и призовавам да вдигнем тост за семейство Дичеви, като им пожелаем дълъг живот и здраве! Следователят благодари за пожеланието и вдигайки пълната чаша с уиски, уточни:
- Все пак трябва да се изясняват нещата, за да няма недоразумения. Така е редно. Макар и със закъснение на тържеството дойде и доктор Пенев със съпругата си, който си е свършил работата с аутопсирането на двата трупа и като поздрави рождениците, съобщи: - За съжаление трябва да кажа, че майката е удушила детето си. Тази вест дойде като гръм от ясно небе, но най-изненадана беше жената на следовател Дичев, Станка, която след като напусна клиниката на д-р Попова, постъпи на работа в Агенцията за защита на детето и на два пъти посети жилището им, като се убеди, че няма нещо, което да не е в ред, за да се наложи санкция. Семейството беше материално обезпечено, тъй като имаха наследствени имоти, от които получаваха значителни доходи, давайки ги под наем и майката добре се грижеше за детето си.
- Просто не мога да повярвам, че е удушила рожбата си, защото от радостта с която я прегръщаше, личеше, че много я обича – каза тя, като вдигна рамене.- Това е истината – потвърди своята констатация доктор Пенев, - колкото да изглежда невероятно.
Адвокат Балинов попита: - Кое е подтикнало майката към тази агресия спрямо своята рожба и като е осъзнала какво е сторила, е сложила край на живота си?
Доктор Димов предположи: - Според мен, тази агресия не е насочена към детето, а към насилника Дели Пенчо, когото силно мразела и то с основание.Всъщност, спомянм си, че преди десетина години същата тази жена , като невръстно дете, беше видяло покушението и смъртта на баща си от известна мутра, който искаше да му заграби имотите. Това също се е отразило на психиката й.
Накрая становище изрази и Стефка.


-Наистина, убийството на баща й също има значение, а колкото до омразата към насилника Дели Пенчо е само предтекст, а истинската причина е, че новороденото, след като е скъсана пъпната връв, все още няма ориентация за света, а е органично свързано с майката и преди да придобие разум, чувства нейното влияние. То плаче, защото усеща нейното душевно вълнение, когато си внушава, че може би цял живот ще го мъчи неизлечима болест и няма да види бял ден.
- Получава се така, че колкото повече тя се тревожи, толкова повече то плаче, за да се стигне до оня фатален момент, когато тя, излязла извън себе си, без да мисли го удушава. Ако го нямаше този гняв в главата й, то нямаше толкова силно да плаче и не би се стигнало до тази трагедия.
Истина е, че в света има феномени като изключение, чиято способност е функция на човешкия мозък – един механизъм с неограничени възможности, защото бъдещето крие още безброй истини, дръзки мечти и фантазии на лудите глави, смятани за глупаци, които ще станат реалност и на никого няма да правят впечатление. Така , стъпка по стъпка, ще се стигне до оня връх – Божията промисъл, колкото това да изглежда
абсурдно в момента. Жестока е съдбата на пророците, изпреварили времето, които живеят в бъдещето и настоящето ги праща в миналото, за да не отварят очите на наивните хорица, станали жертва на задкулисни игри, като тъмните сили се облажават от мъката им. Така отиват на заколение като оня житен клас, израснал двойно над останалите, преждевременно откъснат за показ на любопитните, което означава, че
предварително са платили за това, което още не е станало, защото са обречени да нямат мечти, тъй като животът им е един прочетен вестник.
- Стефке, ти си черешката на тортата – възхити се от прозренията й адвокат Балинов. – Да си жива и здрава!
Тя малко смутена отвърна:
- Благодаря за добрите думи, но гвоздеят на вечерта е семейство Дичеви и трябва да ги уважим за тяхното здраве и дълъг живот, защото отново виждам….
- Какво? – веднага полюбопитства рожденикът.
- Нов случай, много по-заплетен.- Какво по-точно?
Тя се засмя.
- Вие си мислите, че всичко идва така, от нищото, но в природата има абсолютен ред и който го наруши бива наказан, защото застава между чука и наковалнята. А последствията от прибързаните решения са необратими и няма връщане назад.
Сега вие ме питате какво по-точно ще се случи, нали?
- Точно така – кимна с глава следователят, - защото това е интересно и най-важното – любопитно.
Стефка отново се засмя, но впоследствие присви устни.
- Извинявайте за откровението, но в момента приличате на оня доброволно отказал се от живия живот човек, който иска да разбере какво ще се случи след смъртта му. Не може ден след като си посял семето в пръста да разбереш какъв ще е плодът му, а само да предполагаш благодарение на опита.
- Така е – въздишайки се, съгласи адвокат Балинов. – И все
пак, ти щом виждаш какво ще се случи утре, не си мъртва. Няма ли някакво разминаване?
- Всъщност нещата са много прости, но ние самите ги усложняваме, като предварително си вадим заключение и не се съобразяваме с реалността, уверени в правотата си. Обърнете внимание на това, че повечето гениални открития са
ставали случайно, по погрешка, когато му дойде времето. А колкото до моята способност да предвиждам нещата, които ще се случат, идва от Горе, а Те никога не грешат за разлика от хората, пред които стои дилемата:
Да бъда или да не бъда. Чрез тях виждам много преди всички как от светлото небе ще се зададе тъмен облак, който ще донесе пороен дъжд с гръмотевици и градушка ще очука всичко, където удари. Същата способност да предвиждат, например, имат мухите, които жестоко хапят пред дъжд. По стечение на обстоятелствата аз съм избраница на съдбата да съобщавам това, което ще се случи, нещо като вестоносец, а знаете каква е трагичната им участ от древността.
В действителност това, което живеем в момента е преживяно в съзнанието на Твореца на Вселената. Мислейки, че отиваме напред, ние се връщаме назад - към Него. Така се получава равновесие, което е единствена възможност за съществуване…
И като капак на всичко, точно в този момент в една от крайните маси възникна конфликт.
Старшина Делев скочи от стола и се озова на мястото, за да въдвори ред и стана ясно, че скандалът, който избухнал, е добре познат на полицията. Преди няколко дни се получи чрез прокуратура оплакване от Стефан Горов, директор на Горското
стопанство в Провадия, че дъщеря му Жулиета, петнадесет годишна, имала интимни отношения с Ромео Русков, осемнадесет годишен с молба да му се потърси отговорност
от компетентните власти, тъй като тя е малолетна и е под закрила на закона. Възмущението на бащата е още за това, че той е от ромски произход на име Ружди, което по време на Възродителния процес е променено на Ромео. В същото време
постъпи оплакване и от момчето, което твърди, че Горов го е привикал в кабинета си и му е нанесъл побой, за което представи медицинско свидетелство, но това остана без последствие, защото не се намери свидетел, който да потвърди това насилие.
Историята не свършва дотук, защото Ромео се оплакал на баща си, който от своя страна заплашил Станко Горов, че ще му потърси сметка за побоя над сина му, но с уговорката да се разберат като възрастни мъже и най-важното - като родители, бил поканен в дома му на чаша кафе, за да стигнат до разбирателство, че не е нормално пълнолетен да има сексуална връзка с непълнолетна, което е наказуемо според Наказателния кодекс.
След като Руско е разбрал каква е работата, когато се върнал вкъщи, забранил на сина си да се среща с дъщерята на Станко Горов, но той категорично заявил, че без нея не може да живее, за което е бил дори шамаросан от баща си, за да му даде урок,
че всяка жаба трябва да си знае гьола.
Същата вечер и Станко Горов забранил на дъщеря си да излиза от дома, като й отнел скъпия Смартфон и плазмения
телевизор с радост купени за рождения й ден само преди месец, защото не ги заслужавала. Възмущението му е още от това, че е тръгнала с циганин, което е под достойнството на семейството им, създало си авторитет на почтено в града и са
станали за смях пред всички близки и познати.
На същото мнение била и майка й Мария, която на колене я молела да се откаже от тази, според нея, прокълната любов, но това явно не е помогнало, защото през нощта Ромео е успял благодарение на висока стълба да я отвлече от втория етаж на къщата, което се е отразило пагубно. Клетата жена се е почувствала зле и когато я откарали в Бърза помощ лекарите констатирали, че е получила лек инсулт.
На другата вечер някой е телефонирал на Горов, че дъщеря
му и Ромео са в ресторант-градина „Хижата“ и той загрижен, че цяла нощ я няма, веднага се озовал в заведението.
Двамата влюбени били там, за да отпразнуват приемането на Ромео в Софийския университет, който за разлика от баща
си е бил отличен ученик в гимназията, като е получавал не малко награди от републикански и международни Олимпиади по математика и физика.
И така, след бурни пререкания и кратко сбиване, при което бащата е бил проснат на земята, Ромео и Жулиета офейкали в неизвестна посока.
Това е историята, която разказа старшина Делев. Накрая допълни:
- След този случай, вярвам че това, което Стефка предрече, ще има продължение.
И нищо чудно служителите в полицията са свикнали на всякакви изненади. Същия ден се случи нещо, което щеше да даде отражение върху бъдещите събития, които следваха едно след друго, идещи от изневиделицата. И не случайно беше Преображение, когато се сменят сезоните и времето от лятно преминава в есенно, но утрото за разлика от други години беше необичайно топло и небето – безоблачно, като че ли в близките месеци не идеше зима, а пролет. Това повдигаше настроението на хората и те се чувстваха щастливи, че все още могат да се радват на хубаво време.
Бай Данчо, съдържателят на хижа „Изгрев“, още с първите лъчи на слънцето беше широко отворил вратата на заведението в очакване на първите посетители, които идваха тук да си отпочинат на чист планински въздух и като свързват приятното с полезното – да събират гъби, които този сезон бяха полудели и никнеха, както се казва в такъв случай – като след дъжд, почти на всяка крачка. Естествено, пръв пристигна дядо Генчо, старият учител, който след пенсионирането си се преквалифицира като билкар, а се знае, че лековитите растения са най-полезни, когато са брани рано сутрин.
Още от вратата поздрави, както винаги с „Добро да е утрото!“, разменяйки по някоя дума с бай Данчо, като неизменно изтъкваше своята теза в живота, че всеки трябва да даде нещо от себе си, за да оправдае съществуването си на тази земя, иначе ще си отиде от света без да е оставил следа.
След като дядо Генчо си тръгна, в хижата дойде с каруцата си Руско, видимо пребледнял и бай Данчо, който го знаеше от дете, го попита:
- Ремо – обърна се той към него с името производно от Ремзи, - нещо ми се виждаш умърлушен! Какво ти има? Той поклати тъжно глава и въздъхна с мъка, като че ли не му достига въздух.
- Какво да ти кажа, през живота си не ме е болял така стомах.
Чувствам как вътре в мен ври и кипи вулкан, който всеки момент ще изригне. В последно време се случиха доста неща, като се почне с жената, която постоянно ми натяква, че съм бил неудачник, като постоянно имам разправии с полицията и съда
и се стигне до големия син, който се забърка в една любовна история и изчезна безследно. Всичко в живота ми се обърка и не вярвам някога да се оправи.
- Не говори така, винаги има изход от всяка ситуация, стига човек да вярва, че ще намери верния път, за да не падне в пропастта. Така, като те гледам колко си посърнал, съветвам те да отидеш на лекар, защото състоянието ти може да се влоши и да се случи най-лошото. На докторите това им е работата – да помагат на хората. Когато стане късно, няма връщане назад.
- Това е така, но днес докторите не са лекари, а търговци.Гледат те в ръцете каква пара ще изкараш от джоба, а аз съм беден човек - фукария и едва изхранвам пет гладни гърла.
- За съжаление така се извъртяха нещата , че всеки се пита: защо когато дойде демокрацията стана по-лошо?
- Както и да е, Данчо, дай ми едно „Шуменско“, за да угася пожара, който бушува в мен, пък болката в стомаха ще ми мине като на куче! Руско изпи една глътка, но се почувства още по-зле, като сложи ръка на устата си и бързо излезе навън, за да повърне.На вратата за малко не се сблъска с Васко Жеков, измъчен човек, с хлътнали бузи, около четиридесетте, а изглеждаше на шейсет. Той беше редовен посетител на заведението, тъй като имаше лозе точно под скалата в местността „Шашкъните“.
- Какво прави тук този разбойник? – попита възмутен. – Мястото му е в затвора и там да му изгният костите.
- Дошъл е да събира гъби, но като му гледам физиономията, нещо не е наред. Оплаква се, че много го боли стомахът.
- Да пукне, дано!
- Не думай така, Васко! Все пак той е човешко същество.
- Човешко ли? Изчадие е той! Знаеш ли на колко хора е изгорил душицата? Преди време разби вратата на вилата ми и я обра до шушка. Взе всичко – телевизор, казан за варене на ракия и цялата покъщнина, като не е оставил дори една лъжица
и вилица.
- Да, той чистосърдечно си призна, че си имал работа с полиция и съд, но немотията го е принудила да върши подобни неща.
- Глупости, я го виж каква планина е! Вместо да се хване на постоянна работа и върши нещо полезно, той ходи по кофите за боклук. И нищо чудно да е ял нещо отровно. Никой не му евиновен, защото е намерил лесното да хайлазува.
- Прав си.
- Има една поговорка, че не е виновен този, който яде баницата, а онзи, който му я дава. Става дума за Съдебната система, която нехае и не вижда, че у нас вече има Гражданска война, а последиците са страшни, защото се отрази негативно на икономиката. След така наречената демокрация хората отвикнаха да работят, защото пуснаха кепенците всички предприятия и заводи, като ги приватизираха на безценица с кухи бонове галениците на властта, за да ги продадат за старо желязо във „Вторични суровини“, докато народът се радваше на измислената свобода и гласност. Когато всичко се продава без да се създава и няма производство, такава държава е обречена да загине, да се заличи от картата на света, дори без война.
- И кой е виновен за това?
- Кой ли? Една престъпна шайка псевдополитици, които след като си изплетат кошницата, поемат пътя за чужбина, за да избегнат съдебната отговорност за престъпленията си, ако вятърът задуха в друга посока и на спокойствие да харчат заграбеното в най-големите световни столици и престижни курорти, биейки се в гърдите, че са нещо повече от тълпите туземци, принудени да работят в своята родина за парченце хляб и бучка сирене.
- Знаеш ли, Васко, винаги съм се питал толкова ли е наивен българският народ, че избира все едни и същи политици да го управляват, когато социалното му положение години не се подобрява, а става все по-тежко?
- А кого да избере, когато всички са маскари, както е казано от време оно. Когато интересът клати феса, всички стават кръвожадни и не признават никакви закони, щом става дума за пари. И това е така, защото съвестта само говори, а интересът си върши добре работата. С две думи - от овчедушието издигне ли се някой, става вълк.
Васко замълча, като избърса потта от челото си.
- Виж, те, приказките, нямат край, но я ми дай едно „Шуменско“, че много ожаднях. Безсмисленото говорене е като вятърна мелница, която не мели брашно, защото няма нищо да се промени, а само ще си късаме нервите, с което скъсяваме и живота си.
Той си тръгна огорчен от действителността, а и небето на изток потъмня от черни облаци, които щяха да се изсипят скоро като пороен дъжд.



ГЛАВА ВТОРА

На другия ден, понеделник, следовател Дичев и старшина Делев дойдоха на работа с известно закъснение, защото снощи празнуваха до по-късно в ресторант-градина „Хижата“.
Тормозени от махмурлука, дремеха в кабинета, очаквайки да се случи някакво произшествие, което щеше да ги затрудни много, както предрече пророчица Стефка, но то закъсняваше, като им ходеше по нервите.
В един момент, погледнато, през прозореца, небето притъмня и следователят се оплака:
- Като гледам какви черни облаци се задават, тревожи ме един проблем, че пак ще вали. Таванът на горния етаж на къщата ми е прокапал и се налага да подменя счупените керемиди.
- Бъдете спокоен, днес няма да вали!
- Така ли?
- Да, гарантирам! В градината на двора има един охлюв, който е безпогрешен синоптик – слязъл от дървото и се заровил в земята. Това показва, че ще се разминем без дъжд.
- Дано е така.
- Ще бъде. А колкото до керемидите, бъдете спокоен, аз съм насреща. На драго сърце ще помогна, защото имам известен опит в това начинание. Още когато живеех в родния си град, заедно с баща ми съм подменял счупените керемиди на покрива на къщата ни.
Следовател Дичев се усмихна иронично.
- Благодаря за намерението, но…
- Какво?
- С твоите килограми и габарити, вместо да подредиш керемидите, ти по-скоро ще ги изпочупиш. Пък и има опасност да се подхлъзнеш и да паднеш отгоре. После аз ще изляза виновен.
Вместо да се обиди, Делев се засмя.
- Искате да кажете, че ще съм като слон в стъкларски
магазин, нали?
- Извинявай, не исках да прозвучи така, но нали знаеш, когато
животът е тежък, на човек е нужен малко хумор, за да му олекне
на душата.
- Така е, прав сте, не трябва много да се задълбочаваме,
защото знаем къде води това.
- Да, там, дето няма връщане.
- Именно, а колкото до килограмите и габаритите, вината си е моя и по-точно на оня апетит, който имам в изобилие. Знаете, че съм роден в Ямбол, а това означава, ЯМБОЛ шой...
В това време телефонът на следователя иззвъня. Обаждаше се дежурният полицай.
- Да, аз съм, кажи!
- Някаква жена, съпруга на Руско, иска да говори с вас. Нека да влезе!
Старшина Делев прояви любопитство.
- Какво, пак ли?
- Да, дошла е жената на Руско. Изглежда нещо лошо се е случило, но да видим.
- Значи ще се оправдаят думите на Стефка.
След малко се почука на вратата и в кабинета влезе съсухрена женица с подпухнало лице и тъжни очи.
Още от прага проплака:
- Помогнете, мъжът ми го няма!
- Чакай! Седни на стола! – опита се да я успокои следователят.
– Кажи какво се е случило!
- Мъжът ми го няма – отново повтори тя, - а и синът ми
Ромео изчезна и не се обажда, защото си е изключил телефона.
- Това го разбрахме, че мъжът ти го няма, но трябва да ми кажеш къде е отишъл, за да го потърсим.
- Отиде за гъби под хижа „Изгрев“ и там остана. Само каруцата и коня се върнаха снощи.
- Бъди спокойна, ще отидем там и ще разберем каква е работата. Пък ти се прибери вкъщи, че като те гледам колко си посърнала, може да настинеш и да хванеш някоя болест.- Аз вече съм я хванала, защото цяла нощ в дъжда съм чакала мъжът ми да се върне.
Когато жената си тръгна, Дичев се облегна на стола и въздъхна дълбоко.
- Както изглежда тази работа ще излезе дебела. Първо изчезна синът, а сега и бащата.
- Да не забравяме и дъщерята на Станко Горов – допълни
Делев, като стана от стола.
– Аз отивам да изкарам колата от
гаража.
- Добре, идвам и аз.
Когато заключваше вратата на кабинета си, мобилният телефон на следователя иззвъня и за негова изненада се обаждаше съдържателят на хижа „Изгрев“, с когото се
запознаха във връзка със случая Стоян Овчаров и овъглените от гръмотевица трупове на Стойчо Коча и Дончо Бизона, и добре стана, че му даде визитната си картичка.
- Да, кажи, бай Данчо!
- Трябва да съобщя нещо. Рано тази сутрин, точно под хижата трима младежи, излезли в гората да събират гъби, открили труп на мъж. Казва се Руско, който вчера дойде тук доста пребледнял, като се оплака, че много го боли стомахът, взе бутилка бира, но още при първата глътка му стана лошо и повърна.
- Добре, идваме!
Когато пристигнаха на мястото се увериха, че това наистина е Руско, тъй като е от така наречения криминален контингент, с когото много често са имали работа. Той, както повечето от циганското малцинство, е неграмотен. Поради бедност и погрешно мислене, че образованието е излишно е посещавал само две години
началното училище, но за това кратко време не е успял да се научи да чете и пише. Още от малък е копаел заедно с родителите си по чуждите лозя и зеленчукови градини, за да си изкарват прехраната. По-късно вече, като глава на семейство, обикалял с каруцата си кофите за смет за хартиени и метални отпадъци, за да ги продава във „Вторични суровини“.
Все пак, той е имал и звездни мигове в живота си. Когато постъпил като трудовак в казармата благодарение на физическите си данни – снажен с изразен мускулатура и необикновена подвижност е станал Републикански шампион по
борба свободен стил. Дори и на международния тепих е демонстрирал своята сила и ловкост, за когото са казвали, че е голям българин този циганин.
Така, след като се е уволнил от казармата, от спестените пари от многото награди и златни медали, е отворил малък ресторант в циганската махала, от който в началото е печелил добре, но впоследствие се е отдал на комар и за едно кратко
време загубил всичко, за да е сега в това незавидно социално положение.
От разпитите, които проведоха с тримата младежи, всичко мина протоколно, като им направи странно впечатление това, че според думите на бай Ганчо, Руско е повърнал само след една глътка бира, а недалеч от трупа му имаше бутилка „Шуменско пиво“, която трябваше да се изследва дали в нея има отровно вещество. Съмнението е, че предния ден, неделя, дядо Генчо Билкарят също е купил бутилка бира, а само преди седмица старецът се оплака в полицията, че сварил Руско в лозето си да изнася две щайги с домати и чушки от градината му. При свадата му е нанесъл няколко удара, при което устата му е била разкървавена и въпреки медицинското свидетелство, побойника беше задържан само за двадесет и четири часа и освободен, защото провинението се води за битово и като стойност откраднатото се счита за малоценно. Според сега действащият закон, потърпевшия има право да подаде иск в съда, но както показва практиката, това е само губене на време и пари. Ето защо, това вбесило дядо Генчо и той, оказал се в безизходица, проклел Руско, че сам ако не може да си отмъсти, то Бог ще го накаже жестоко. Също така упрекнал Съдебната система у нас, че не прилага законите както трябва, а избирателно, като не отказва пари под масата, което е практика, а Върховната власт си затваря очите, защото иска агнето да е цяло и вълкът да е сит.
За да стане ясно дали дядо Генчо има връзка със смъртта на Руско, беше ангажиран полицай Гочев със следственото куче Балкан и категорично установи, че следите им се пресичат, което даде основание старецът да бъде привикан за обяснение в полицията. Той още с влизането си в кабинета на следователя обясни, че няма нищо общо със смъртта на Руско и изказа съболезнования на близките му.
- Мислите ли, че аз, който съм учител от четиридесет години и съм заслужил признанието „народен“, мога да погубя човешки живот?
Следовател Дичев преглътна на сухо от вълнение, защото не е нормално да се обвинява в убийство немощен старец и да се влачи по съдилищата.
- Разбирам вълнението ти, защото си ми бил учител и знам, че душата ти е добра и не би посегнал дори на мравка, но все пак трябва всичко да се изясни, да мине по каналния ред, за да няма недоразумения, нали?
- Да, действително минах оттам, но не съм го срещал.Знаете, че след пенсионирането бях принуден да се занимавам с билкарство, тъй като с мизерната учителска пенсия, която е по-скоро подаяние, не можех да живея като бял човек. Така
че, почти всеки ден обикалям горите около Провадия и това ми дава възможност да събирам лековити растения и в същото време да се чувствам физически жизнеспособен.
- Всичко, което казваш е така – съгласи се полицай Делев, - но съмнението за убийството на Руско остава.
- Както вече казах, нямам нищо общо с нещастието, което е сполетяло този човек, но…
Той искаше да продължи, но замълча, защото е безсмислено
да повтаря, че този, който му е нанесъл побой не е наказан справедливо от съда. От всичко това най-възмутителното беше оправданието на Руско, че имал пет деца и като безработен, за да ги изхрани, трябвало да краде, въпреки че беше як като бик,
способен да се развърти и да отгледа не само домати и чушки, а всички блага, които българската земя, изоставена в плевели, плаче за работа.

Така той и всички като него мързеливци са намерили на хляба мекото, оставили се на социални помощи за сметка на трудовите хора, които построиха съвременна България, която беше продадена от корумпираните политици за жълти стотинки. Точно оттам идват всички беди, защото няма обществен контрол, а той може да бъде осъществен, ако магистратите не се назначаваха, а се избираха от народа.
И не случайно казват, че политиката е мръсна работа, а политиците –
маскари, с омърсени души, сложили маската на ангели, а би трябвало да са хигиенисти, за да спасяват хората от епидемията, наречена битова и организирана престъпност. И в резултат на това сме на първо място в Европа и света по всички негативни показатели, защото според криворазбраната демокрация всеки прави това, което си иска, без да бъде наказан, ако може да си плати.Очите на дядо Генчо се насълзиха, защото беше безсилен да промени нещата.
Следовател Дичев, виждайки, че старецът е доста развълнуван и това може да се отрази зле на здравето му, каза:
- Дядо Генчо, успокой се! Ние нямаме към теб преки обвинения, а следствието се води срещу неизвестен извършител.
- Вижте, аз за себе си не говоря, моята песен вече е изпята – на преклонна възраст съм и мириша на пръст, а ми е жал за младите хора, които не могат да проумеят как се е стигнало до такова незавидно положение у нас, когато всички грабят, а никой
не създава блага и затова бягат през глава в чужбина, при положение, че имаме златни години на прогрес, след като Бог ни е дал най-благоприятните природни условия.
- Това е така – прекъсна го полицай Делев, - всички виждаме как вървят нещата, но няма оправяне.
Дядо Генчо искаше да каже, че има, но пак замълча. Самият факт, че много години нищо не се е променило, е очевиден.Крайно време е това положение да се промени, но не от рода на Голямата промяна, когато псевдодемократите от трикраките столчета седнаха на меките парламентарни кресла, а нещо радикално, за да се изрежат метастазите на намерилото благоприятна почва раково образувание. А работата е много
проста – партиите, които са преяли от власт и чрез разни машинации са облагодетелствали олигарсите , а те от своя страна въртят на пръста си цялата нация, да внесат в БНБ като гаранция определена сума, вместо да вземат субсидии за
изборна агитация, че през своя мандат ще облекчат положението на народа с едиколко си процента. Ако това се случи, ще получат заслужено възнаграждение и залогът им ще
бъде върнат в пълен размер. В противен случай ще отиде за сметка на държавата.
Има една стара истина, че силен противник се побеждава с
неговата сила или по-точно – със слабостта му, пример за което е „Ахилесовата пета“. С митинги и стачки нищо не може да се постигне, защото управляващите са гьонсуратлии и по-скоро се налива вода в тяхната мелница, като се чувстват недосегаеми, че всичко им е позволено и никой никога не може да ги съди,
тъй като те определят правилата на играта, гарантирайки сигурността си с имунитет и се получава така, че от една страна се изпуска парата на напрежението, за да не гръмне парният котел на държавата, а от друга – в суматохата продажните депутати гласуват на тъмно антинародни закони, които след време се оказват бомба със закъснител и както е казал народът: „Умиране има, отърване няма!“
Това е патова ситуация, а изходът е един – малката пешка, превърнала се в царица, да даде мат на царя. Иначе казано, трябва да се тръгне по друг път – нетрадиционен, както това е сторил Александър Велики, като е разсякъл възела на цар Гордий, нещо, което е показателно как с лекота, без много усилия, може да
се реши всеки на пръв поглед нерешим проблем.

Някои мислят, че Европейският съюз, след като сме влезли в него, ще въведе ред в държавата като ни санкционира за всяко погазване на човешките права и свободи, но според дядо Генчо, това няма да се случи. По-скоро и него ще опорочим, защото като вирусоносители винаги сме се противопоставяли на Великите сили, заставайки на грешната страна и по тази причина са късали живи меса от територията ни. Ето защо ни
нямат доверие и дори се стига до куриоз, когато подпомагат „бедната“ Гърция с повече от сто милиарда евро, а на нас не отпускат заем поне два-три милиарда, но само за пенсии и заплати. Ако това стане, но без да си облизват пръстите управляващите, икономиката ни ще се съживи, защото хората, оставени на хляб и кофичка кисело мляко, ще купуват и затворените фабрики и заводи ще заработят с пълна пара.
Съмнението, че прекупвачи и търговци веднага щели да вдигнат цените, е несъстоятелно, защото ще печелят от продажби, а не от поскъпването на стоките, защото повечето от тях у нас са в пъти по-високи от съседните страни и в Европа. Така ще има конкуренция и качеството рязко ще се подобри. а от друга страна, безработицата ще се сведе до най-ниско ниво.
Това искаше да каже дядо Генчо, но думите му щяха да отидат на вятъра, защото никой няма да го чуе. Цял живот е учил децата на добро, а злото днес като огромен смок се е увило около врата на народа. А колкото до смъртта на Руско, ако за престъплението съдът го беше пратил на топло, нямаше да лежи сега на два метра в студената земя.
Почука се на вратата и в кабинета влезе прокурор Желев.
- Извинявайте за закъснението, но се случи така, че с настъпването на зимата Дървената мафия пак ни създава проблеми. Тия хора са безотговорни и когато безразборно изсичат гората, а на някои места поголовно не се замислят – в това число и служители от Общините, като по втория начин дават разрешителни за сеч, че нанасят непоправими щети на околната среда, замърсявайки белите й дробове. Не им пука,
че утре техните деца и внуци ще търсят спасение от неизлечими болести пред лекарските кабинети в здравните заведения.А има и още нещо тревожно – при поройни дъждове няма кой да спре водните потоци и се стига до потопи. - Така е – съгласи се следовател Дичев, - но у нас има толкова много излишни и по-скоро дублиращи контролни органи на щат, че ако ги нямаше, България щеше да цъфне и върже.
- За да си запазят службата – внесе малко шеговита нишка в разговора полицай Делев, - правят всичко възможно нещата да не се оправят, за да не им изстине мястото.
Дядо Генчо се засмя.
- Аз толкова много години съм на тази земя, но такова чудо,
каквото става в нашата държава, не съм виждал.
Следователят въздъхна тежко и реши да приземи разговора към настоящия казус.
- Господин Желев, мисля че във фаталния ден се е получило
случайно пресичане на следите на дядо Генчо и Руско, тъй че към него нямаме пряко обвинение, а само предположение, че има връзка със смъртта му. След аутопсията, която доктор Пенев прави в момента, ще стане ясно от какво е починал и чак тогава, ако се наложи, пак ще го призовем за обяснение.
- Разбира се, няма нужда да го задържаме, защото доста работа ни се стовари в последно време – кимна одобрително с глава Желев. – Такъв човек не е способен на подобно деяние.
Дядо Генчо си тръгна, но съмнението остана, тъй като междувременно по телефона се обади доктор Пенев, който съобщи, че при аутопсията, след като е дал проба в Токсикологичната лаборатория, е установено в стомаха на починалия и в бирената бутилка наличие на отрова.

- Това вече променя нещата – поклати глава прокурорът.
- Разбира се – съгласи се Дичев.
- Щом е отровен, значи смъртта му не е причинена от инфаркт, инсулт или някоя друга болест, а е в резултат от човешка намеса.
Полицай Делев предположи:
- Мисля, че някой, който е бил ограбен или му е нанесен побой, го е отровил, защото не е можел по друг начин да му отмъсти, като се има предвид неговите физически данни и борчески умения.
- Това е така, защото Съдебната система у нас не си е на мястото – пошегува се следовател Дичев, цитирайки народната епиграма, станала пословична: „За кокошка няма прошка, а за милиони – няма закони.“
Прокурор Желев също се усмихна, припомняйки популярното: „Ние ги хващаме, а те ги пущат“.После допълни:
- Пропуските са много и хитреците, намерили вратички в законите с помощта на високоплатени адвокати, успяват да минат между капките.
След като се прозя, тъй като цяла нощ не е спал от зъбобол, полицай Делев отново изрази мнение относно смъртта на Руско:
- Знаем, че той е клошар, който рови в кофите за смет и вероятно е ял изхвърлена закуска или деликатес от рода на колбасите, където е сложена отрова за кучета, които в последно време се навъдиха много.
- И това е хипотеза – съгласи се следовател Дичев, - но…
Той не довърши мисълта си, защото прокурор Желев го
прекъсна:
- Колкото да не ми се вярва, не мога да отхвърля вероятността, че може дядо Генчо да е отровил Руско, тъй като е билкар и добре познава отровните растения, като има мотив да стори това, след като му е нанесен побой. Преди да е напуснал сградата на полицията , да се обадим на дежурния полицай да го върне, за да му се вземат пръстови отпечатъци, ако няма такива в базата данни, тъй като бирената бутилка е
намерена близо до трупа на Руско, в която е имало наличие на отрова.
Дядо Генчо се върна доста изнервен от разкарването и отрече бутилката да е негова. Вече за кой ли път повтаря, че не го е убил или отровил.
Обстановката беше напрегната. Нещата се случваха изненадващо и това щеше да продължи, повдигайки градусът на напрежението. Все пак, непрогледната тъма трябваше да се проясни, за да изгрее слънцето на истината , което дава живот,
а не смърт.
В настъпилата минута за размисъл мобилният телефон на следователя иззвъня и той, след осъществяване на връзката, надигайки вежди, чу познат глас:
- Следовател Дичев ли е?
- Да.
Беше бай Данчо.
- Отново се обаждам, защото в хижата пак се случи нещо.
- Какво?
- Тук, преди малко, дойдоха момче и момиче около осемнайсет – двайсет годишни.
- Ромео и Жулиета ли се казват?
- Това не зная, но бяха малко напрегнати, като казаха, че са много жадни. Поръчаха си газирана вода, добре охладена, но не успяха да пийнат и глътка, защото внезапно избягаха.


Видели са през прозореца колата на Стефан Горов, който като шеф на всички горски надзиратели е наредил, ако имат сведение за дъщеря му, която е била отвлечена, веднага да му се обадят.
Това разбрах от горския на село Добрина, мой братовчед, който му е съобщил по телефона, че такава двойка се навърта около хижа „Изгрев“.
- Добре, разбрах – прекъсна подробната информация, която му предаде бай Данчо. – Искам да те попитам още нещо.
- Да, кажете!
- Вчера, по същото време, когато е дошъл Руско, някой друг поръчал ли си е бира?
- О, много хора, но един ми направи впечатление, който много го мрази.
- Кой?
- Ами, Васко Жеков, казват му Жабата. Той има лозе, тук наблизо, в местността „Шашкъните“.
- Да, той живее тук, на две преки. Благодаря за всичко и дочуване!
Когато Васко Жеков беше доведен в полицията и влезе малко смутен в кабинета, следователят го попита:
- Знаеш ли защо те призовахме да дойдеш?
- Предполагам.
- Какво?
- Сигурно съм сторил нещо, което не е в ред.
- Нещо около смъртта на Руско?
- Да.
Това учуди всички и го гледаха с невярващи очи, като си помислиха, че се шегува, тъй като новината за смъртта се разнесе бързо из града.
Следователят надигна рамене.
- Все пак, сериозно ли говориш?
- Напълно.
- Добре, да речем, че говориш истината. Каква е причината?
Той помълча минута-две, за да си събере мислите и с пресипнал глас отговори:
- Как да кажа, в последно време много ми се насъбра. Преди година и половина се удави синът ми в язовир „Измътец“, недалеч от село Кривня, а три месеца след случилото се нещастие почина жена ми от скоротечен рак, защото не можа да преживее загубата му, така че останах сам на този свят. А на всичкото отгоре, след последвалата икономическа криза, бях съкратен като стрелочник в гара Провадия и с минималното обезщетение, което получавах като безработен, не виждах смисъл повече да живея. Така, без надежда, реших да се самоубия, но в последния момент се отказах с мисълта да сторя нещо добро, с което да бъда запомнен от хората. И това време дойде. Случи се така, че преди месец Руско е влязъл в лозето ми, разбил вратата на вилата и оттам е взел всичко – като телевизор, казан за варене на ракия и всякакви инструменти, които бяха открити в къщата му, нещо, което вие знаете много добре.
- И точно това те накара да си отмъстиш, така ли? – попита прокурор Желев.
- Да, след като в съда не получи заслуженото си, а се размина с пробация, което насърчава такива като него да стават рецидивисти, при което битовата престъпност нараства като лавина, все някой трябваше да го спре и това се отдаде на мен.
Когато го видях да събира гъби под хижа „Изгрев“, поставих бутилка бира недалеч от каруцата му, в която изстисках сок от смъртоносната гъба Зелена мухоморка.



С чиста съвест стигнах до това мое решение и съм щастлив, макар да ме чака тежка
присъда, защото се почувствах като Левски, че ако губя себе си, печели цял град.
След настъпилото тягостно мълчание, следовател Дичев попита:
- Господин прокурор, след самопризнанията му какво ще кажете?
- Мисля, че този казус е много деликатен.
- Споделям напълно вашето мнение, но според пророчица Стефка, на която безусловно вярвам, новият случай би трябвало да е по-заплетен от този с Галин, а той се оказа решен от раз.
- Може би следва друг – предположи полицай Делев, - който ще ни затрудни.
- И това е възможно, но първо с този случай трябва да приключим, да задържим Васко за двайсет и четири часа, след това вие ще решите, господин прокурор, преди да се произнесе съда .
- Да, съгласен съм.
Полицай Делев тъкмо отведе Васко Жеков в ареста, когато в кабинета влезе доктор Пенев, който представи окончателните резултати от аутопсията.
- От анализа, който е направен в Токсикологичната лаборатория, се оказа, че смъртта на Руско е настъпила от извлек от растението „Момина сълза“.
- Как, не е ли от Зелената мухоморка? – учуди се следователят. – Тук нещата не се връзват.
- Кой каза, че е отровен от Зелена мухоморка?
- Васил Жеков, който направи пълни самопризнания.
- Нещо се е объркал.
- Интересна работа, получи се нещо като гузен негонен идва и само от самопризнанията му не можем да му предявим обвинение в умишлено причиняване на смърт.
- Да, така излиза и май ще се окаже права Стефка, колкото да се съмняваме в нейните думи. А аз, както знаете съм донякъде скептичен, но щом фактите говорят и боговете мълчат, нали?
- Да, така е, но постъпката му е укорителна. Въпреки това трябва да отпадне обвинението му и да търсим истинския виновник за смъртта на Руско.
След като беше освободен, Васко си тръгна недоволен, че опитът му да раздаде правосъдие е отишъл на вятъра и прояви завист, че някой друг го е изпреварил.

ГЛАВА ТРЕТА

Любовта е най-щастливият сърдечен удар, който човек може да изпита през живота си, но понякога когато се сблъска с фалша за морална ценност и материално положение в
обществото, се превръща в неизлечима диагноза с фатален край. И точно това се случи с Ромео и Жулиета, стоварвайки се върху тях като огромна скала, чиято любов пламна от пръв поглед и разпали огъня в сърцата им, за да се превърне накрая в „Не се гаси туй, що не гасне“. А те с детинска невинност гледаха на света с усмихнати очи, с открити лица - леко мургави и вярваха, че са родени един за друг по Божия повеля, защото всичко в този свят е любов, която винаги побеждава и не убива, а създава живот.
Всичко това е така, ако човек не се сблъска с криворазбраната цивилизация, защото действа задкулисно, от засада и нанася съкрушителен удар в най- чувствителното място – сърцето.
Останали сами на този свят, влюбените се питаха, защо най-близките им хора искаха да ги разделят, когато телата им магнетично се привличаха като две половини на едно цяло, нещо, което е дар от природата и всеки, който се противопоставя, отива срещу себе си, защото е част от нея.

И не е случайно, че има много мъка по земята, защото хората не живеят като братя, а като врагове, смятайки, че други са виновни за несполуките им в живота.
В природата има абсолютен ред, но ние, хората, както и целият животински свят, казано в древните книги, сме родени грешни, обречени да плащаме прегрешенията на
предшествениците, защото нищо в света не остава безнаказано и възстановявайки дълга, продължаваме във времето и пространството под една или друга форма.
Но да видим какво се случи с влюбените, които успяха да
се измъкнат от Станко Горов и още няколко мъже, които ги преследваха през кози пътеки и буйни храсталаци.
И там се случи неизбежното.
След като всички пътища към тъй мечтаното земно щастие им бяха затворени, те решиха и го направиха – да се хвърлят от „Орлово гнездо” - най-високата скала в цялата област, за да полетят във Вечността като два духа в един, а долу оставиха
безжизнените си грешни тела, които щяха да бъдат оплаквани от близки и познати с потоци от сълзи.
Станко Горов дълго щеше да прегръща студеното тяло на дъщеря си, отдавайки своята топлина, но това не можеше да я съживи. Много късно беше осъзнал, че само той е виновен за нещастието, което се случи, напълно заслепен, че е нещо повече от другите – от по-висша класа, готов да раздели две влюбени сърца, нещо, което природата наказва жестоко. И присъдата не закъсня. След случилото се по-късно още едно трагично събитие, той не можа да отстои психически и беше отведен в Психодиспансера в село Равна.
Следовател Дичев и полицай Делев си спомниха думите на пророчица Стефка, че доста ще ги затрудни един от най- заплетените случаи, когато се надвесиха над двата обезобразени трупа, съжалявайки, че не успяха да го предотвратят. Ангажирани около смъртта на Руско, те забравиха за двамата влюбени, защото съдбата им, както и тази – на литературните герои от Верона, беше предрешена. Всички в града бяха сигурни, че сянката на смъртта ще ги преследва до последен дъх. Има една извънземна сила, която подрежда нещата в живота и това показва, че не сме сами във Вселената. Така че
това, което хората не могат, довършва го времето. Интересно беше какво ще констатира аутопсията и когато доктор Пенев влезе в кабинета на следователя, всички
наостриха уши, за да чуят резултата.
- И така, докторе, кажи какво установи? – попита Дичев с явен интерес, предчувствайки, че нещата още повече ще се задълбочат. – Струва ми се, че ще излезе нещо, което не сме очаквали. Пенев тъжно се усмихна.
- И си напълно прав. Няма да повярвате, но изненадите нямат край. Както е тръгнало, ще излезе права пророчица Стефка, защото жертвите станаха пет.
- Как ще са пет, когато са трима – учуди се полицай Делев.
- Да, но при аутопсията се оказа, че Жулиета е била бременна
в третия месец с две близначета от мъжки пол.
- Така ли? – надигна вежди Дичев.
- Да, за съжаление.
Тази вест беше по-силна от токов удар, който убива за миг, а този продължава най-болезнено дълго време, взривявайки съзнанието с нестихващото чувство за вина.
Няма прошка за оня, който е лишил от живот две още неродени човешки същества, защото без да има божествена дарба се намесва в естествения ход на събитията във времето.
Така се къса веригата на последователността и всичко отива в обратна посока.
Да не говорим, че едно минимално отклонение от оста на земята, предизвикано от човешка намеса, може да предизвика потоп - най-страшната екологична катастрофа,
която грози човечеството.Но животът продължава. Става така, че всяко чудо за три
дни отива в забрава, но остава да тежи като Дамоклев меч.
Трагедията на двете почернени семейства беше неописуема, но с най-неясно бъдеще беше това на Руско. Какво щеше да стане с малките дечица, останали без баща, един Бог знаеше.Едва ли Социалните служби щяха да намерят решение на въпроса, защото са безсилни, както всички институции у нас, които се оплакват, че са лишени от бюджетни средства, тъй като държавата ни е бедна като църковна мишка, което на
практика не е така, защото, напротив, тя е по-богата от другите държави, тъй като народът ни е крайно беден. Това е функция, като съотношение на неравенството, но у нас минава, защото всеки дърпа чергата към себе си.Някои се шегуват, че положението е такова, защото ни управляват атеисти, които нямат страх нито от Бог, нито от
дявол, за разлика от другите страни, където управляващите се страхуват от възмездието и не престъпват законите, за да не попаднат зад решетките. Нещо, което се е случвало с много висши чиновници, включително премиери и президенти. Накрая излиза, че най-злепоставени от ширещата се бюрокрация са ония радетели за по-добър живот, които се
опитват да въведат ред в обществото, но това им намерение остава само желание, защото някои тъмни сили, присвоили си привилегията да се наричат „народни“, искат нещата да са объркани, за да ловят риба в мътна вода.
Мобилната двойка за бързо реагиране, както наричат в службата следовател Дичев и старшина Делев, отново бяха изненадани от поредната случила се трагедия. Съпругата на Станко Горов и майка на Жулиета – Мария, е намерена мъртва
в двора на къщата, където живее от случаен минувач, който незабавно се обадил в полицията. Без да се бавят, те пристигнаха на мястото и констатираха смъртта й, след което трупът й беше поверен на доктор Пенев, който го отнесе в Съдебна медицина за аутопсиране. И резултатът не закъсня. Оказа се, че смъртта е настъпила от отравяне и то, както при Руско, от извлек от растението „Момина сълза“. При така стеклите се обстоятелства на практика се случи това, което предрече пророчица Стефка, че случаят ще е много заплетен. Отравянето на Руско и Мария с една и съща отрова е загадка, за която нямаха отговор и старшина Делев предложи, че е дошло време да се обърнат към пророчицата , за да реши въпроса.
- Да, прав си – съгласи се следователя – трябва да й се обадя.
Той тъкмо посегна да вдигне слушалката на телефона от дясната страна на бюрото, за да се свърже с нея, когато иззвъня.
- Пак някой ме търси – сви устни той. – Сигурно нещо ново ще изникне.
- Да, кажете? – попита той и лицето му придоби особено изражение.
- Стефка се обажда.
- Кой?
Следователят не повярва, че е тя, мислейки, че някоя си прави шега.
- Аз съм, не ме ли позна по гласа?
- Не мога да повярвам, защото в този момент аз исках да ти се обадя. Това е някакво съвпадение.
- Не е съвпадение, защото трябва спешно да се срещнем, за да ви предам нещо много важно.
- Разбира се, че ще дойдем.
Той остави бавно слушалката на мястото й, явно доволен от случилото се, че нещата са под контрол и в крайна сметка ще се стигне до решение на проблема.
- Хайде Делев, да тръгваме!

Стефка ги очакваше в беседката на двора, а майка й ги посрещна до пътната врата.
- Заповядайте, Стефка имала нещо важно да ви каже!
- Да, затова дойдохме веднага.
Когато седнаха на пейката в беседката, Стефка се обърна към майка си:
- Извинявай мамо, но искам да остана само с тях двамата!
Почувствала се малко неловко, майка й излезе и върна баща й, който също искаше да присъства на срещата.
- И така – започна тя, като взе тетрадката и химикалката от близкото шкафче и ги постави пред себе си на масата – поканих ви, за да предам чрез вас едно послание към света.
- Така ли? – прекъсна я следовател Дичев, - Преди да ми се обадиш по телефона аз исках да се свържа с теб, защото наистина случаят, който ти предрече, се оказа много по-заплетен и най-накрая се получи патова ситуация, защото няма отговор кой е отровил бащата на Ромео и майката на Жулиета с извлек от Момина сълза?
- Почакай! – усмихна се тя. – И на този въпрос ще отговоря. Човек никога не трябва да бърза, защото винаги ще се спъва, а това значи, че всичко ще отиде на вятъра.
- Разбира се, че е така, но ми се видя странно това, че отпрати майка си.
- Да, има причина и то – съдбоносна.
Тя замълча, притвори очи и като въздъхна тежко, каза:
- На мен ми остава малко време да живея и затова не исках близките ми да разберат, тъй като ще е голям шок за тях.
- Какво говориш? – накрая избухна полицай Делев, като я погледна с недоумение. – Та ти си още много млада и дълго време ще ни помагаш в работата.
- Вижте, умирането е нормален процес в живота на човека и не трябва да се драматизира. Когато казвам, че си отивам, уверявам ви, че пак ще се срещнем на Оня свят, защото паметта, която е нетленна, ако си я представим като пространство и по-
нагледно – като папирус, а разумът като време, съответстващ на паче перо, то се стига до сентенцията, че „Казаното отлита, а написаното остава”. Има елементарни неща, на които не се обръща внимание, а те са в основата на всичко, което съществува. Може ли ние хората да имаме разум, а Създателят на Вселената да няма? Така че, изслушайте ме!
Стефка взе химикалката и почна да драска в тетрадката
някакви йероглифи.
- Сега, конкретно за неизяснените въпроси. Много събития в световната история нямат обяснение или поне анализаторите ги извеждат на преден план като .... кръпки на вехта дреха, давайки неясно определение, съобразено с общото мнение, но без да ги свързват, а точно там се крие истината. Получава се една инерция, при която събитията се разминават. Такъв ефект има, когато се гледа дънера на дървото, а не се вижда цялата гора, нещо като зрителна измама, която отклонява вниманието.Подобни трикове използват илюзионистите благодарение на ловкостта на пръстите си.
- Това, което казваш, е абсолютна истина, но каква ти е целта?– попита следовател Дичев, защото очакваше с нетърпение как Стефка ще разплете възела на загадката с отравянията.
- Да, уводът ми беше малко по-дълъг, но темата, за която исках да говоря с вас, както казах е съдбоносна и не търпи отлагане.
- Извинявай за нашето нетърпение, но този случай така ни е ангажирал съзнанието, че и през нощта го сънуваме.
- Да, за него ще говорим по-късно, защото това, което ще ви кажа е по-важно. И така, може да изглежда фикс - идея, но на базата на това, че в световната история са ставали какви ли не абсурдни събития, не е трудно да се стигне до извода, че
Третата световна война и Първа от новото Хилядолетие ще е в Китай след така наречената Студена война, когато рухна комунистическата система в Съветския съюз и в Източна Европа, за да изчезнат от лицето на земята не по-малко от милиард човешки същества и светът ще „пожълтее“ от бежанци. Началото на войната е още през 1997 година, когато Хонконг е предаден на КНР след 156 години британската колонизация, за да се инжектират през него повече от трилион долара от Световната икономическа криза с фалита на банка „Лемън Брадърс“, не без съдействието на Федералния резерв
на САЩ – да се охрани свинята, която ще бъде заклана.
- Ти сериозно ли говориш? – учуди се полицай Делев. – Това ще е равносилно на потоп.
- Да, говоря напълно сериозно. Всъщност историята винаги се повтаря. Втората световна война се предшества от краха на Ню Йоркската борса през 1929 година, която захрани Хитлер за похода му на Изток, за да се прекроят границите на Европа и
се даде началото на Студената война , която завърши с рухването на Двете кули на Световния търговски център на 11 септември и взривяването на Пентагона, където се съхраняват всички военни архиви, за да потънат в „небитието“ повече от десет трилиона долара. Идентичен случай има през 1945 година, когато бомбардировач се врязва в горните етажи на небостъргач, за да скрие следите от Втората световна война,
но без предварително заредено с експлозиви подземие и пораженията са незначителни. Да не забравяме Наполеон, който след премахването на монархията и гилотирането на кралското семейство, за да им отнеме богатството и това на аристокрацията, както се е случило с царското в Русия след Великата Октомврийска революция, той жестоко се разправя с Директорията и се провъзгласява за „Император на Франция“, за да завърши като заточеник на остров „Света Елена“ след поражение от Русия , но напълнил касите на производителите на оръжия…
- Боже, Стефке, ти с по няколко изречения обрисува световните събития, което не могат маститите историци с дебелите си томове! – възхити се следовател Дичев.
- Моля ти се, не ме възнасяй толкова, че се изчервявам! – пошегува се тя. – Но нещата имат продължение. Колкото и да се упреква богът на войната Арес, той е „необходимо зло“, защото според теорията на Малтус населението на земята расте
в геометрична прогресия, а средствата за живот – в аритметична, й е нужен баланс, за да не последва апокалипсис, предречен още от новозаветната книга. А като доказателство мога да кажа , че през 1971 година Китай е наброявал 750 милиона жители, а днес е двойно повече. Далеч съм от мисълта, че само аз съм прозряла това, но то е логично, защото всички гледат очевидното , а не виждат очевадното , тъй като
се страхуват, че могат да ослепеят в пряк и преносен смисъл на думата. Същите неща е говорил и Димчо, получил просветление след автомобилна катастрофа, както твърди баща ми, който му е бил учител. Според неговите думи е имал бенка от лявата страна на носа, каквато имам и аз.


Публикувано от anonimapokrifoff на 21.09.2014 @ 20:41:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   Asenov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2021 год. / 03:46:22 часа

добави твой текст
"Синдромът на близнаците (Една дълго пазена тайна)" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.