автор: solar

Когато
плъзне есен, в края на двора,
толкова пищна
при джанката, черешата, лозницата...
ореха го отминава, че сянката му
демони скрива...
Когато няма звуци и
вокалите заседнат в лозята
в тъга
по златните листа на гроздето...
погалвам всичко, което есента
ожълтява... и
ме грабват вибрации
по един лиричен залез -
вади душата
всяка изречена дума като на изповед -
" а толкова пределно сам е всеки"*
когато
есента е с акцент в оранжево...

от стих. на Илко Димитров