автор: andromen

Дали защото остарявам
и виждам залези след мен,
часовникът ми изостава
и се улавям упоен.

Превърнал съм се във мърморко
със прилагателното стар
и съществително без форма,
а подлога – ленива твар…

Не се издържам зад волана,
животът с мен е станал ад...
Навярно навика за вярност
те свързва още с тази гад…

Ала когато поглед вдигнеш,
дори за миг да не прощаваш,
пак виждам жерави в очите ти –
„Далечините обещават“!...