автор: jantreya

Дъждът се сипна като пясък -
внезапен, ситен, непрозрачен
и шумолящ (без гръм и трясък).
А с него подрани и здрачът.
Повярва, че ще бъде вечен.
Накани се да ни удави.
Не знаеше, че е обречен.
Успя да се самозабрави.
Но вятър облака му грабна.
Усука го и го прекърши.
Уплаши го и той отслабна.
Тъй както почна, тъй завърши.