Знаем си я кака Сврака.
От зарана, без да чака,
дай ѝ клюки да разнася.
Как минутка не миряса?
Гракането пак подхвана...
Нашата подигравана
май за друго я не бива –
всекиму да се присмива
из гората, брей, не спира.
Човката си вред завира,
в чуждите гнезда наднича...
И се вайка
таз нахалка
никой че не я обича.
Из новата ми книжка за деца "Шарено хорце"