автор: erka

...след пръстите
остават петолиния
във пясъците на градината,
с която
е сраснал натрошеният ти глас...

...безсилието на слуха ми
умира в друга музика,
където нотите не притежават време,
а камертоните са седемцветни
и няма никакво значение
във кой акорд
пейзажите
ще се разпаднат
след някой невъздържан дъжд,
решил да върне музиката
в пръстите
и да остави петолиние
с гласът й
под пясъците на градината,
под натрошените ми цветове,
които
безсилни ще се срастват
със минутите...