Някъде далече птици пищят,
вятър изрива полето,
капките дъжд като огън пращят,
градушка изригва небето.
И тук ще настъпи потоп
като при второ пришествие,
житата полягат – сноп върху сноп
и се крият от водното бедствие.
Реките прииждат,
с грохот летят,
хора не виждат
къде да се подслонят.
…
А някъде пред телевизора
доволно потриват ръце,
задават се избори,
ще ринем кал от сърце.