автор: com_ocio

по мотиви на М. Круг

Oбичам много спортен риболов
ходя в дъжд, във пек и сняг.
Не ловя вярно, но съм все готов,
от рано сутрин, та до късен мрак.

Вчера хванах избледнял кондом,
на кукичката уморен висеше,
ще кажа на жената пак - пардон...
Живарника е празен, както беше.

С приятели за риба се запихме,
Въдиците спяха в храсталака,
а рибите проклети си хихикат,
и празни там торбите ни очакат.

Жената щука иска - гологанин...
Като никога изпъна се блесната,
от дъното извадих партизанин...
Не знаел, че дошла е свободата.

Веднъж на кукичта ми виси русалка.
Помня всичко, беше мразовито.
Захвърлих въдица, такъмите и жалко,
за спомен ми остана гаден трипер.

Ловувам аз, от съмнало, до тъмно...
Костури едри, светли кат луната.
Прибирам се във къщи, ще се гръмна,
с партизанина избягала жената.

Като рибар, аз явно съм невежа,
повярвайте не искам да ви лъжа.
Такъмите си мигом ще зарежа,
на шахмат ще играя вече... тъжен.