автор: rumpel

Аз целия твой харем
със приказки го развличам.
Падам си малко серсем -
хилядонощно момиче.

Мит ли са или лъжа?
Какво са, не ще призная!
Ала разказвам със жар.
И роня сълзи от Рая.

Боже, дано извлекат
тяхната мъдра поука!
Като подземна река
аз издълбоко бълбукам.

Внимавай! - ще отнесе
и твоето мъжко Его.
Притчите от медресе
нареждам, сякаш са "Лего".

Заспиваш? Идва нощес.
Ще продължа като дама:
"...Имало приказен лес
и се намерили двама..."