автор: salwia

След време ще забравя
да се обличам така,
че да не прозират
белезите от всичките ми
животи.
Ще забравя как се меси
хляб-тези,които хранех
събуждат свои слънца,
над свои жита...
Ще забравя,че уличните лампи
осветяват само част от мрака,
и че всички клаксони на
бързащи съвести
отдавна надсвирват щурците...
Ще забравя,че боли,когато
лятото ме замерва с
ледени буци разярено.
Вместо молитви-антени
пробиват сърцето на небесата.
След време,когато
ще бъда само белег,
неосветен от улична лампа-
ще ми свирят щурци
и няма да усещам презрението
на лятото.
Ще ми мирише на хляб и вино...