автор: GoranMalevski

Беше вчера. Отлетя безвъзвратно.
Дъжд вали. Задушно. Тежи.
Птицо моя, върни се обратно!
На криле топлина донеси!

Аз съм тъжен. Изчезна ми Светлото.
Бяха чудо със теб мойте дни.
Тя, Надеждата, в писмата приветливи
още кацнала по редовете стои...

Дъжд вали... Не измива тъгата...
Ще дочакам ли пролетен ден
да се къпеш в роса по тревата?!
Лястовице, стопли ме и мен!

Тази вечер Персеиди ще падат...
А навън, а навън все вали...
Бяла моя Божа награда,
върни се, върни се! Върни...