Ти питаше какво е изкуство,
защото никой речник, на никой
език
не можеше да събере тази
дума
в кратко определение.
Затова ти разказах.
Изкуство е чашата с кафе –
черно, горчиво, димящо.
Изкуство е напукани устни
и разрошени коси.
Изкуство е окапали листа
и умиращи залези.
Изкуство е накъсана поезия,
прошепната на лунна светлина.
Изкуство е намачкани чаршафи
и възглавница, пропита с твоя
аромат.
Изкуство е петна от червило
и недоизпита чаша с уиски.
Изкуство е умислено изпушена
цигара и тялото ти,
обгърнато в мъгла.
Изкуство е шоколад и
откраднати целувки.
Изкуство е ръцете ти
обвити около мен.
Изкуство е книги с
прегънати страници.
Изкуство е песен,
изпята фалшиво и
с пресипнал глас.
Изкуство е „обичам те”
със вкус на топъл
шоколад.
Изкуство е неопределима
дума.
Изкуство си ти