автор: divcviat

Един мираж
под диска на луната
в бледа синева-
избрах нощта
и чаках
да се скрием
в мрака.

Седни до мен
ний с тебе
сме
като деца
играещи
на
сляпа баба
преследвайки се
тичешком.

Улавям
спомени-целувки
настъпва
утро,
поруменяват
нашите тела
свещени
сме
невинни
....................
живяхме ли...

къде
се скриха
белите цветя...

май
беше вчера
ПОМНЯ
и досега
цвета
на бледата луна...