автор: Donsky

Такова блаженство е – ставаш от сън
и знаеш: не трябва да бягаш навън
да гониш трамвай, да се блъскаш в метрото,
сама си, но никак не ти е самотно,

а просто си тук и си просто щастлива
и болка да има, е - чувстваш се жива.
Кой каза, че страшна била старостта?
Веднага ще викна: Здравей свобода!

Такова блаженство – на двата си крака
отиваш да пишкаш – и пускаш водата,
а после полечка в път към леглото,
че то те очаква, примамващо топло,
и сутрин се будиш – каква изненада,
че още те има и нищо ти няма.

Такова блаженство е - вечер пред дрямка
съня да поканиш с книжка – примамка.
Четеш, препрочиташ познатата проза,
и пак ти е нова. Така е. Склероза.

Такова блаженство - хвани го момента -
не те щрака кръстът, не свива корема,
но само тогава това се разбира,
когато от болка светът ти се срива.
И радвай се днес и без повод за радост,
че утре по-зле ще е. Ех, трета младост!

______________
Инна Бронштейн
http://www.proza.ru/avtor/inna2000