Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 446
ХуЛитери: 0
Всичко: 446

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМанипулация
раздел: Разкази
автор: aldebaran

Едва ли някой умира от желание да има срещу себе си събеседник,чиито излияния за ураган от проблеми карат човек да се смали до неузнаваемост,да не може да изкрещи от безсилие,защото е вцепенен от брътвежите на неуморната машина отсреща.
ти не ме Притъмнява ми,плувам в блато от лепкава слуз,над което се стеле непрогледна мъгла.Усещам как милиони невидими пипалца изсмукват жалката ми енергия.Как нещо е сграбчило душата ми и я усуква,като континуум около черна дупка.Тялото ми е вече безразлична протоплазма и ме няма.Не ме е имало.
А словоизлиятелят отсреща с всяка минута се чувства по-добре.Почти е излекуван,защото е изхвърлил душевния си баласт.Мисля като мъглата.
-Ей,приятелю,ама ти не ме слушаш!Неприятно ли ти е?Разбираш ли въобще...
Сега вече съм осъден на смърт.Трябва да кажа нещо умно,за да не започне всичко отначало.
С неимоверни усилия ръката ми намира някаква чаша.Пия от мъгливото блато.Като че ли ставам
бавно.Имал съм и тяло...Или е спомен...
-Нещо ми прилоша!-това е моят глас,който ме изтегля от виртуалното блато и ме изпраща на кастинг за зрялост.
-Ако оставиш нещата така и потънеш за известно време?
-Нямам никакво време,...п,ък и където и да потъна,те ще ме напипат.Пипалата им са много дълги.
-А-а,пипалата!...Пипалата!
-Моля?
Махвам нехайно с ръка,проследявам движението и.Зад нея,през прозореца виждам планината.Това е!
-Виж сега,-казвам и го гледам право в очите.Дали ще си върна поне волт от откраднатата
ми енергия?-имам скромна виличка недалеч в планината.Можеш да поживееш там,докато намерим решение.Условията са добри,платил съм тока...Съседите живеят някъде в чужбина
и едва ли ще се засечете.Сядай тук,направи ми списък,аз ще ти напазарувам!При твоето
положение не бива да губим нито минута.Трябва да приемеш!
Обратният път ми се струва,като истинско бягство от истински дявол.Сега той се бе превърнал в малка сива мишка,стряскаща се от всяка паднала,търкаляща се по покрива
шишарка...
-Туп!Тър-р-р-р!...
Бяха ми подали топката и трябваше да играя с нея.Колкото повече я задържах,толкова
повече съществуваше реална заплаха да бъда атакуван от някой освирепял противников
играч.Трябваше веднага да подам пас на моите некорумпирани съиграчи по фланговете на
съдебната и изпълнителни власти.
-Туп!Тър-р-р-р!...
Сега вече,нищо не ме свързва с реалността-обяснимо страшна и неизчислима сумарна
величина от материални зависимости.Оставил съм несъвършеното си тяло в противното легло.
Омръзнали сме си.Взаимното напрежение е чаша,пълна с неприязън,която по-безотговорният
ще събори...Но сега сме в различни измерения и порталът е затворен.Няма я симбиозата.
Моят филм започна.Цял пакет бобени зърна се изсипа от моста в реката,без да успея да
реагирам.До мен се усмихваше отдавна мъртъв приятел.А тя стискаше в малката си длан онези
три вълшебни зрънца.Успокояваше ме:
-Те са тук!В мен...Ето ги!
Не разбирах какво точно им е вълшебното,но бях поразен от ЧИСТОТАТА!Съвършена,ясна ЧИСТОТА!И тогава се почувствах част от Нея!
С отчаяна изобретателност отключвам вратата на излишната си интелигентност и попадам
в мигът на липсата,където протовремето се люлее в люлка...Там е и ЛЕТВАТА!Засилвам се.
Скачам.Извисявам се над нея,но не я прескачам.Оставам там.Каквото и да се случи,аз съм малко бобено зрънце,стиснато в дланта на вековна вълшебница.Питам я как се казва.Безотговорна любов-ми отвръща Тя.
Съдията удря с чука и пуска Симбиозата на свобода.
-Ти-ти-ти-ти!
-Ти-ти-ти-ти!
-Ти-ти-ти-ти!
-Ти-ти-ти-ти!
Съвършен куплет!Недостижим за минали и бъдещи поети!В този миг една четвърт от това измерение страда от астрален бум.Подсъзнанието се отдръпва в някакъв свой ъгъл,за да
даде предимство на сетивата.За да стана сетивен,с главоломна скорост се стоварвам в
новото уравнение,а пращенето на летвата отеква,като отминаваща гръмотевична буря.
Това е то-доброто утро...Та какво за щастието?...
Някаква тежка,невидима врата се затръшва без звук,без вибрации.Дали пък изобщо имаше нещо?
Не вярвам Бог да е корумпиран.Обаче тъпата кола,точно сега не иска да запали...А той е тук.
Чука ми по стъклото.Не виждам очите му,а с другата ръка явно не онанира.Заредил е,освободил е предпазителя и с нищожно дръпване на пръста ме вкарва гратис в огромен
киносалон.Колко е спокойно тук!Гледам моя филм.Оператора се престарава със скоростта на кадрите...СВЕТЛИНА!НЕЩО повече от СВЕТЛИНА!Няма симбиоза.Няма нищо...
Аз съм океан.ДОКОСВАМ ВСИЧКИ БРЕГОВЕ.Не ми стига водата...Жаден съм...
-Боже мой,той се връща!...Докторе!Докторе!Той се връща...Трябва веднага да се обадите
на онзи номер...
Онзи номер се надвесил над мен.Не е свикнал с перфектните си изкуствени зъби.Нищо!...Аз
съм океан...Не се боя от истината.Само тя ще ме освободи от бреговете...
-Защо ни кръщават деца?
-За да пречистят греховете.
-Децата нямат грехове.
-Само Бог знае...
-Това е манипулация!Къде е Бог?
В едно тихо заливче питам една вълна,която ми сменява пясъка:
-Кой беше този?Кой?...
-О,миличък,та това е новият финансов министър!Твоят СПАСИТЕЛ!...
-А аз кой съм?...
-Ти си Теофилий!Нима не помниш?
-А къде ми е тялото?
-Ти нямаш тяло.



Публикувано от viatarna на 06.09.2014 @ 14:00:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   aldebaran

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 05:54:49 часа

добави твой текст
"Манипулация" | Вход | 3 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Манипулация
от iren5 на 10.09.2014 @ 10:48:28
(Профил | Изпрати бележка)
Привет! Ще бъда много кратка - радвам се, че открих. Находка си! И спирам, че да не почна да се правя на сладкодумна и оригинална.


Re: Манипулация
от Aldebaran на 10.09.2014 @ 19:10:13
(Профил | Изпрати бележка)
Находката се отблагодарява с неподправена,автентична усмивка!

]


Re: Манипулация
от missana на 07.09.2014 @ 00:43:15
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох със закъснение този текст и останах направо изумен. По две причини. Първо текстът е изключителен, макар че, за да се почувства това е необходимо да се чете медитативно, а това не е по силата на всеки. Второ, видях, че текстът е набрал цели 20 четения и е останал неоценен и без коментар. За мен това се обяснява единствено с факта, че отново розовите бози плуват на повърхността на сайта. Нямам нищо срещу тях, но все пак пренебрегването на нещо, което е очевидно много силно написано е знак за лоша тенденция.
Ето вземам следните редове:

"Притъмнява ми,плувам в блато от лепкава слуз,над което се стеле непрогледна мъгла.Усещам как милиони невидими пипалца изсмукват жалката ми енергия.Как нещо е сграбчило душата ми и я усуква,като континуум около черна дупка.Тялото ми е вече безразлична протоплазма и ме няма.Не ме е имало...
Сега вече,нищо не ме свързва с реалността-обяснимо страшна и неизчислима сумарна величина от материални зависимости.Оставил съм несъвършеното си тяло в противното легло.
Омръзнали сме си.Взаимното напрежение е чаша,пълна с неприязън,която по-безотговорният
ще събори...Но сега сме в различни измерения и порталът е затворен.Няма я симбиозата...
Моят филм започна...
До мен се усмихваше отдавна мъртъв приятел.А тя стискаше в малката си длан онези
три вълшебни зрънца.Успокояваше ме:
-Те са тук!В мен...Ето ги!
Не разбирах какво точно им е вълшебното,но бях поразен от ЧИСТОТАТА!Съвършена,ясна ЧИСТОТА!И тогава се почувствах част от Нея!
С отчаяна изобретателност отключвам вратата на излишната си интелигентност и попадам
в мигът на липсата,където протовремето се люлее в люлка...Там е и ЛЕТВАТА!Засилвам се.
Скачам.Извисявам се над нея,но не я прескачам.Оставам там.Каквото и да се случи,аз съм малко бобено зрънце,стиснато в дланта на вековна вълшебница.Питам я как се казва.Безотговорна любов-ми отвръща Тя...
В едно тихо заливче питам една вълна,която ми сменява пясъка...
А аз кой съм?...
-Ти си Теофилий!Нима не помниш?
-А къде ми е тялото?
-Ти нямаш тяло."

Това е едно ОКО на текста /в смисъла на неведнъж даваната от мен дафиниция на ОКО на текст в този сайт. И само въз основа на това око аз питам онези, 20 на брой, които прочетоха този текст на този автор: нищо ли не почувствахте? Не ми отговаряйте, защото вече знам отговора ви!

Защото аз почувствах магията на словото му и го поздравявам с написаното. Имам само едно различие с него, което от съображение за коректност ще си позволя да споделя:"Децата нямат грехове" не винаги е вярно твърдение, поне за мен. Безусловно има деца, които се раждат чисти като ангелчета, но преобладаващият брой човешки деца се раждат с клеймото 666 на челото. Наблюдавал съм ги, изучавал съм ги. Вероятно Мамонът е генетично кодиран в тях и впоследстиве само бързо набира скорост, но латентното му проявление е повече от очевидно. Виждал съм как току що проходили бебета убиват със садистична жестокост животни, а това не може да е случайно. Дай боже да греша!


Re: Манипулация
от Aldebaran на 08.09.2014 @ 17:07:41
(Профил | Изпрати бележка)
Човешки и колегиални Благодарности!Отдавна исках да споделя с Човек като Вас една"нищожна " част от Вежинов-"Абстрактната,бяла логика започва някакво бурно,
самостоятелно развитие.Разсъждавайки за своето съществуване,съзнанието стига до неговата абсурдност,обреченост и безсмислие.Целите губят своето значение,
задачите-смисъла.Категориите преходност и относителност се абсолютизират до безсмисленост.Безкрайността започва да се разбира,като липса на начало..."
Не знам дали великият Димитър Казаков е още тук.Помните ли онези негови думи,след години забвение-"Щом българската общественост прие явлението Казаков,то тя неминуемо е направила крачка напред..." Желая здраве,другото си е
във Вас! С уважение-Георги.

]


Re: Манипулация
от missana на 09.09.2014 @ 04:04:42
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесни мисли, Алдебаран! Впечатлен съм не само чисто фактологично, но и от степента на проникновение. Да, търсенето на Смисъла е наистина "занимание самотно". И става това, което в Туин Пийкс бе обозначено кодово чрез:"Совите не са това, което са!"

Радвам се много, че обменихме мисли!

]


Re: Манипулация
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 24.09.2014 @ 14:32:41
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/
И сме прашинка от нищото в пустотата, и сме всеки миг от безкрайността на времето - неопетнени грешници!


Re: Манипулация
от Aldebaran на 25.09.2014 @ 14:27:21
(Профил | Изпрати бележка)
БЛАГОДАРЯ! А не сме ли някакъв квантов парадокс,стружка от МИНАЛОТО на ТВОРБАТА,изложена в Големия Вселенски Музей?...ОНОВА в ЦЕРН...

]