автор: rumpel

В света имагинерно-непонятен
характерът ти вейва час по час.
Облъхва ме, подобно южен вятър,
топящ снега в най-горния му пласт.

Разбираш ли, любими, тъй не бива
да прекрояваш земната ми плът.
Рогатият оре на нашта нива,
а Господ с лек поклон му сторва път.

По-грешни сме от дявола среднощен,
когато между сенките се вре.
Душата ни, имагинерно-лоша,
от обща слабост бавно ще умре.

Но аз не страдам, нито взор увесвам,
това, разбрах, е нашата борба:
да паднеш свише никак не е лесно,
щом полетът в небето е съдба!