Отдавна беше. Зная, че забрави
усмивката, очите ми, гласът ми.
И аз ще те забравя. И е време
да се събудя друга и без тебе.
Да се превърна в лято, или в стих,
написан с пръст по морски дюни.
Септември е добър и е красив,
а аз съм още в зимата на юни.
Да се превърна в звук без дъх
от нежна пеперудена картина.
Ти, ако видиш, че съм още тук
мигни с очи и продължи без мене.
Ако усетиш в юнска вечер хлад,
навярно съм се върнала да взема
смехът ми, във завивките стаен,
заспал, като новородено бебе...