автор: severianin

Да бях художник, нарисувал бих картина:
опънала по реите платната коси,
внезапна буря като тъмна бригантина
сред облаците – океанска шир – се носи.

А те, разбунени като вълни огромни,
на хоризонта северния бряг връхлитат
и се разбиват, пагубно и главоломно,
в могилите, в тополите, в скалите...

Небето – тъмно-синя дълбина – бушува,
звездите му са морски мекотели бледи
и коркова луна като рибарска тапа плува
и като жълта котешка зеница гледа.

Препуска бурята сред облачната пяна,
плющят светкавици и хоризонта нищят;
като удавник на небето в океана
светът край мен потъва бавно в нищото...