автор: missana

Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.

На бездната ръцете се усукват -
безбройни тъмни пипала.
И от душата в миг изсмукват
тъгата с вековете придошла.

Оставам само нерв оголен -
антена сред безкрайността.
И всеки звук от етера отронен
простира ехо чак до вечността...

Надвесен космосът се вглежда
с невиждащите си очи.
Пронизва ме и ме извежда
до извора на своите лъчи.

Не чувствам страх, за да отвърна,
но погледът ми е скован,
като дете проникнало до дъното
на стихнал - леден океан.

Във бездната на космоса погледнал,
аз ставам друг - по-мълчалив.
Във тайната на Смисъла прогледнал -
безлично е да си щастлив!