автор: Rossa

Черният джип излезе извън градчето и пое нанякъде. Накъде, Кремена не знаеше, нито попита. Привечер навлязоха във вилна зона, хора не се виждаха, само огромни призраци на къщи се очертаваха в падащия мрак.
Джипът се отклони по тесен, асфалтиран път между дърветата, после спря пред красива двуетажна вила с морава отпред. Посрещна я Магда, икономката - симпатична дама на средна възраст, любезна и усмихната. Стопаните ги нямало, госпожата била в Словакия, а господинът щял да дойде да я види утре.
Кремена стоеше като вцепенена насред огромния вестибюл, такъв лукс не беше виждала и по телевизията. Магда внимателно я хвана под ръка и я заведе в стаята, отредена за нея. После взе малкия и го отнесе да го нахрани. Останала сама в голямата и светла стая Кремена нетърпеливо обиколи навсякъде, разгледа и пипна с ръка всяка дреболия. Какъв разкош, божичко! Прилича на приказка! Стаята имаше огромен балкон, а също и собствена баня с вана. На спалнята беше метнат бял халат. Кремена не можа да устои на изкушението, взе си вана, полежа около час блажено в горещата вода и за пръв път от много време насам почувства, че е млада и животът е все пак хубаво нещо. Магда беше нахранила и приспала малкия, после й донесе вечерята в леглото. Кремена се усмихна - така никой не я беше глезил досега. Прие го както и всичко останало - като пръст на съдбата. Заспа непробудно на средата на вечерята си.
Събуди се през нощта от леки стъпки. Беше свикнала да спи като заек заради Десо. Скочи от леглото и с ръка затърси нощната лампа. Някой хвана ръката й и я насочи към ключа. Светна, до нея стоеше непознат, около 40 годишен мъж с изискан костюм и аромат на скъпи цигари. Господинът, досети се Кремена.
- Простете нахлуването ми, - извини се той. - Не исках да Ви будя, само исках да се уверя, че сте пристигнали. Щях да си изляза тихо, ако не бяхте скочили като новобранец! - И мъжът звънко се засмя.
- Впрочем, казвам се Камен. Аз ще съм таткото, тъй да се каже.
- Кремена. - смутено промълви тя.
- Кремена, хубаво име. А имаш ли някое по-кратко? Как ти викат на галено? Или предпочиташ Кремена?
- Ами, не знам...- запъна се Кремена. - Приятелките ми в училище ми викаха Креми, ама никак не ми харесваше. По-добре Кремена.
- Много е дълго като за мен, - усмихна се Камен. - Аз ще те кръстя Ремù, става ли?
- Става, - усмихна се и Кремена, а на ум си каза: " Щом ще започвам нов живот, значи и ново име ми трябва." В този момент старата Кремена умря.

***
Цялата първа седмица Ремù прекара във вилата сама с детето. Чистият въздух, сънят и хубавата храна направиха чудеса. Детето за пръв път беше засмяно и спокойно, играеше си и си бърбореше самичко. Ремù се възстановяваше удивително бързо, с нова сила се върна и красотата ù. На осмия ден Камен се появи отново. Като я видя, се спря слисано, не можеше да повярва, че това е същото момиче от първата им среща. Повика я в кабинета си, извади куп документи и започна да й обяснява как ще протекат нещата. Прочете й договора за сурогатно майчинство, остави й копие да си го чете после на спокойствие. Той щял да дойде с жена си след седмица и тогава щели да подпишат всички пред нотариус. Подготовката и самото имплантирането на яйцеклетката щял да проведе техен близък лекар. Ремù не беше много наясно как точно ще стане това, Камен също не знаеше, но я увери, че като дойде лекарят той ще отговори на всичките й въпроси.
Сега беше моментът да попита Камен защо са решили да прибегнат до майка-сурогат. Беше запомнила тази странна и някак некрасива дума.
- Чаках кога ще ме попиташ, - внимателно подхвана Камен. - Вероятно съпругата ми би могла и сама да износи и роди дете. Истината е, че тя никога не пожела деца.
- Не е поискала да стане майка?! - Ремù не вярваше на ушите си.
- Виж, трудно е за обяснение, но....Анна е много специална жена. Красива, свръхинтелигентна, принцеса! Винаги си е била такава - прекалено амбициозна и вдадена в работата си. Не иска и да чуе за деца. Доскоро приемах това безропотно. Но сама виждаш, годините си вървят и ако сега не го направим, вече няма за кога. Все се надявах да се съгласи, но Анна категорично не желае да ражда. Така стигнахме до компромисния вариант - тя да даде яйцеклетка, а аз да намеря майка-сурогат.
Камен замълча за момент, после продължи:
- Мислил съм много за нежеланието й да роди. Изчетох какво ли не по въпроса. Научих за случаи с жени, които с очевиден риск за живота си са забременявали и раждали, а моята Анна не иска и да опита дори. Знам какво ще ми кажеш...Не искам да вярвам, че това е егоизъм. Може би на нейно място и аз не бих желал нещо да ме откъсне от работата ми, нещо вътре в мен да расте, да загрози тялото ми, да ми причини неудобство и болка.
" Господи, при какви ненормалници съм попаднала"- помисли си Ремù. "Аз мислех, че не могат да имат деца, а то било само заради лигавщините на тази Анна". И Ремù я намрази преди още да я е видяла.
След седмица Камен доведе нотариуса, Анна се появи в последния момент, хладно ù стисна ръка, подписа и веднага замина отново за някъде. "Ледената кралица" я кръсти наум Ремù.
Започнаха да й дават лекарства за подтискане на овулацията й. След 20 дни направиха имплантацията. Камен остана с нея през цялото време. Усмихваше се, държеше окуражително ръката й. Лекарят постави три ембриона, за по-сигурно. Ако се "прихванели" и трите, после щели да отстранят един или два, така пишеше в договора й. Не че това й харесваше, но не се възпротиви. Чудеше се само как ще извадят живите "излишни" ембриони без да наранят оставащия вътре, но лекарат й каза, че можело. "Що за хора, - мислеше Ремù, - имат пари да купят цялото й градче, а им се свиди да отгледат три деца!"
След процедурата Ремù трябваше да остане 5 дни на легло - първите три от тях неподвижно по гръб. През няколко часа й слагаха инжекции срещу отхвърляне на ембрионите. Беше й неудобно, не беше свикнала да е обездвижена, а и трябваше да пишка в подлога. Камен беше неотлъчно при нея - четеше й приказки, разказваше й разни истории, разсмиваше я и времето някак мина.
Десет дни по-късно организмът й отхвърли ембрионите. Лекарят се опитваше да успокои плачещата Ремù и пребледнелия Камен. После се обади на Анна вместо Камен, разказа й накратко какво се е случило, а след като затвори притеснено каза:
- Анна не желае да премине отново през процедурата за овулация. Каза да използваме за имплантиране замразените от предния път яйцеклетки. И да не я занимаваме повече с глупости. Слава богу, че имаме още 3 нейни. Обаче не мога да гарантирам резултат, първия път сложих най-добрите.

Всичко трябваше да започне отначало. Ремù беше сама и много по-нервна този път. Нито Анна, нито Камен се мярнаха. Излежа петте дни след импланитрането вглъбена в себе си. Следващите 10 дни във вилата минаха като насън. На 11 ден първият кръвен тест показа положителен резултат. Лекарят въодушевено съобщи новината на двамата "родители" и Камен цъфна след час с огромен букет. Анна дори не звънна.