автор: ivliter

Прекрасно утро с ведро небе и ярко слънце. Цялата долина в ниското под ореха тънеше в тънка утринна мъглица и никакъв шум не смущаваше тишината. Стиснал здраво в човка вкусно парче храна, гарванът се канеше да закуси, когато видя, че лисицата се промъква с леки стъпки към неговото дърво. А той очакваше този миг с нетърпение защото й беше приготвил изненада.
Най-напред хитрушата бе намислила да го стресне със силния си глас и извика:
– Хей, ти пак ли си тук?
Надяваше птицата да трепне и да изпусне хапката си. Но гарванът я беше забелязал навреме и въобще не се впечатли от вика й. Спокойно я наблюдаваше стиснал здраво човка.
Кума Лиса не мислеше да се предава лесно. Имаше резервен план и веднага пристъпи към него. Тя отново беше намислила да поласкае гарвана и да го накара да проговори. Затова рече:
– Вчера намерих сутринта на брега една риба и я излапах, а вечерта още една. Не щеш ли, тази сутрин ми провървя и намерих още две за закуска. Сега съм сита и доволна, но друго ме измъчва?
На това място от разказа й очакваше гарванът да попита какво?
Но той си стоеше мълчаливо на клона и пристъпваше от крак на крак, стиснал здраво храната в клюна си.
„Захитрял е много, пустият – каза си лисицата. – Няма да мога толкова лесно да го излъжа. Това я принуди да приложи майсторството си на голям ласкател, което беше и последното й оръжие:
– Блъскам си главата вече колко време и не мога да пресметна колко риби съм изяла вчера и днес. Не, че това е толкова важно, но искам да знам. Но нещо се обърках и не мога да пресметна. Надявам се, ти гарване, най-мъдрият измежду птиците, по-мъдър дори от стария бухал, ще можеш да пресметнеш това което мене толкова ме мъчи.
– Разбира се, че мога. Четири риби, Лисано.
При тези думи хапката падна от човката и лисицата зяпна да я хване още във въздуха. Но така и остана с празни уста. Храната я нямаше.
– Какво по дяволита става тук? – промърмори тя.
Предният ден гарванът беше намерил една тънка прозрачна мрежа и беше я опънал на по ниския клон, та сега храната беше паднала в нея. Той се спусна на този клон и рече на изумената лисица:
– Това могат да го пресметнат дори и децата, които още не ходят на училище.
И след тези думи започна да кълве от вкусната си храна, а лисицата, която се беше престорила на глупава, сега наистина се почувства такава и трябваше да си тръгне гладна, с подвита опашка.
Тя само изсумтя и тръгна ядосана към гората. А гарванът я изпрати с насмешка и продължи сладко да си похапва. Благодарение на своята досетливост, от днес нататък той можеше да говори спокойно с лисицата, без да се страхува, че ще му отмъква закуските които намира.
По всичко личеше, че денят на гарвана ще бъде сит и хубав, а и не само този…