Дълго пътешествие - паяк се спуска от покрива.
От някъде отеква музика - младостта често празнува себе си.
Наблюдавам неподвижния танц на дърветата. Толкова са стабилни! Не бързат за никъде. Тази вечер са особено чаровни с този техен парфюм... Флиртуват със звездите, гъделичкат ги и ги разпитват за вечността...
Някой, някъде каза на някого "лека нощ". Музиката също. Нощта умее да мълчи, като верен приятел, научил тайните ти.
Щампа от ковано желязо попива в гърба ми със синьо-зелената си лозница. Чувствам красотата й.
Струва ми се, че мога да стоя така до края на безкрайността...
Сама на верандата.
Не без бира и цигара, но и с любимия боров аромат. И един оранжев котарак, който изглежда ме обожава.
Тишина, от онази с щурците. Тъмнина, от онази със звездите.
М... Прибирам цигарите и телефона. Просто дишам и не мисля за нищо, освен за бор и оранжев котарак...