Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 0
Всичко: 449

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРешение
раздел: Разкази
автор: aldebaran

Децата се въртят в кръг,хванати за ръце.
После всички падат на земята.
/песен-игра от детската градина/


Човекът,в чиято глава бе насочен оптическият мерник,седеше на пластмасов стол,отстоящ на
петдесет и пет метра.Вятър нула.Отпуснат и неподвижен.Перфектна цел стъмни очила,зад които
се криеха очите на страха.
Осем дълги години стрелецът бе чакал този миг.Последните от тях протекоха в педантична под-
готовка.Изучи навиците му,стигна дотам,че предусещаше всяко негово движение,едва ли не всяка негова мисъл.Ето,когато стройната жена в червено се доближи,той ще посегне бавно,ще вземе чашата капучино и ще се престори,че отпива глътка.Ще го направи защото в душата си
носи болният ген на насилник,за което бе полежал малко.Не иска да помнят лицето му.Виждаше
се ясно,че тази сутрин се е порязал пред огледалото.Ситни капчици пот проблясваха около ноздрите.Почти надушваше одеколона за двадесет лева.
Не го мразеше.Вече не.Никакви чувства.Пред него седеше първата и последна жива мишена.
Не беше наемник.Преди осем години стрелеца бе просто един обикновен шофьор,извършващ международни превози към конвенцията ТIR. Малко,след като тоталитарния социализъм неизбежно отстъпи място на новата демокрация.Тя бе крехка и уязвима,неподготвена за трасирания и вече път от новите-стари политици.Завъртяха някаква странна,нова игра.Игра-
геноцид.По пътищата на малка България се пръкнаха някакви бейзболисти.Въртяха бухалки,
чупеха кости и налагаха свои правила и закони.В ЦУМ предвидливо се продаваха бухалки.
От народа за народа.Младите господа демократи и старите другари комунисти привидно нехаеха.Полицията пък,бе с вързани ръце.Обикновените хора се бяха смълчали и обяснимо защо им отдаваха някаква глухонямосляпа почит.В последствие се оказа,че да си мутра или
малтретиран от старата система е страхотен приоритет за пробив и успех в новия живот.Нещо като новият световен ред-ако не ми целуваш задника,ще ти размажа фасона.
Появиха се дори книги за тях!В ограничени тиражи,сякаш бяха нещо изключително ценно.
България си имаше своите нови национални герои.Едва пръкнали се от спортните зали и бедни домове,неграмотни но решителни,те на практика превзеха държавата.Не без помощта и привидното безразличие на онези пречистени ,детронирани човечета,готови да сменят всички цветове на дъгата за да останат горе.Много от тях напуснаха този свят.Без желание.Против волята си.Завинаги.
Стрелецът щеше да изпрати още един.Този човек бе разбил живота му.Той стана причина да бъде разрушено още едно семейство.Неговото.Нищо не му пречеше да го убие още тогава.Ей така,на улицата.
Но онзи беше от Онези.Имаше широк гръб,дори когато бе под национално издирване.Стрелецът знаеше къде се крие,но не го предаде.Не беше предател.Не,въпреки че самият той бе принуден да изтърпи безброй страдания и унижения.
Секунда за отмъщение,без никакво морално или материално удовлетворение.Решение,взето
от някакъв,вече друг човек.Щеше да изглежда като поръчково убийство.Онзи там долу имаше много врагове.
Сега показалецът обираше свободния луфт на спусъка,без вектора към целта да се колебае.
Никой нямаше да чуе изстрела.Дълго шумозаглушително устройство бе навъртяно на цевта.
Спусък на кантар.
-Ще стреляш ли?...- чу глас зад себе си и тялото му изтръпна.Едно момченце,не по-малко изплашено,но с видим интерес го наблюдаваше.В ръцете си държеше шарено хвърчило.
-Какво правиш тук?!-изръмжа мъжът.
-Аз...играя тук.Няма вятър...
Беше виждал и преди това хвърчило да се рее в небето.Въобще не предполагаше,че малкият му оператор го командваше точно оттук.Не се бяха засичали на покрива.През главата му светкавично преминаха рояк мисли и една от тях се спря на стар познат.Мърфи...
-Няма да стрелям.Не се страхувай от мен!-излъга-Аз съм полицай.Наблюдавах един лош човек.
И след дълго и внимателно отстъпление,стрелецът и малкият оператор наблюдаваха гъмжащия поток от хора и автомобили с набързо демонтираната оптика.Избираха си някой смешен пешеходец,който без да подозира ставаше обект на техните фантазии.Станаха приятели.Имаха си тайна...
Минавайки покрай тълпа,струпала се около суетящ се лекарски екип,стрелецът хвърли един поглед на ситуацията.Неговият човек лежеше на плочките.Мъртъв.
-Какво се е случило?-попита безадресно някакъв човек до него.
Възрастна дама с огромни очила побърза да го осведоми:
-Получил е сърдечен удар.Млад човек!Колко млади хора измират!При това напрежение и тази безработица...
Беше се появил вятър.Стрелецът погледна нагоре.Нещо шарено плуваше в синевата.Спомни си част от разговора с малкия пилот.
-Обаче ти изобщо не приличаш на ченге!
-Е,добре де!Аз съм добрият дявол...
-А вярваш ли в Бог?
-В какво се превръща дяволът,когато престане да вярва в Бог?
-В човек.-но и тогава,както и сега не изпитваше никакви чувства.
Хвърчилото в небето сега бе абсолютно неподвижно.Малкият оператор си разбираше от работата.




Публикувано от aurora на 02.09.2014 @ 10:07:35 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   aldebaran

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 05:46:27 часа

добави твой текст
"Решение" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Решение
от mariniki на 03.09.2014 @ 22:22:28
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
истинско, за жалост...
понякога едно хвърчило е спасение за душата...
а възмездие за злото винаги има, макар
и понякога да закъснява...


Re: Решение
от Aldebaran на 04.09.2014 @ 11:46:34
(Профил | Изпрати бележка)
От сърце благодаря за вниманието и безпогрешното Ви мнение!Хубав Ден!

]


Re: Решение
от gfstoilov (gfstoilov@abv.bg) на 24.09.2014 @ 14:39:59
(Профил | Изпрати бележка) http://gfstoilov.blogspot.com/
Прицела на съдбата...


Re: Решение
от Aldebaran на 25.09.2014 @ 21:36:10
(Профил | Изпрати бележка)
Охранявах ГСМ.Под него,по склона бяха скрити 120 Т55 и 10 Т72. В полунощ храстите на 20м. оживяха.Никой не отговори на задължителното предупреждение и неизбежния единичен във въздуха...Последваха пет по вектора.Беше болна,стара,заблудена овца...От нея извадиха моите пет куршума....Пет дни отпуск.Когато се върнах,забелязах че Ники го няма.Той пък застрелял куче...С три куршума.Три дни отпуск...Та това в рамките на доброто за всички.Прицел на съдбата.
Надявам се,че поне малко те поразмислих.Благодаря за вниманието! Уважавам!

]