автор: yd

извинявам се, но пак за момчетата ми говорим...

Аз не искам повече (вече) да живея заедно с когото и да е от вас тримата.
Истински искам да сте самостоятелно щастливи, защото сте си самодостатъчни (т.е. - справяте се с ежедневието си и с мечтите си без нужда от подкрепа, дадености, споделяне по телефона за кризи и проблеми) – всеки от вас поотделно,
и да нямате нужда от мен, нито от някой друг от семейството.

Не искам повече да се изприщвам от притеснения
и не искам да ви притискам,
и не искам да ви е лесно, защото когато си дойдете вкъщи
ще е сготвено, ще има какво да облечете,
сметките няма да ви притискат и
ще искате да си говорим за вашите (поотделно проблеми).

Искам да сте щастливи без мене.
Затова се изнизвам – съвсем постепенно.

:) Големи сме образи, всъщност – и 4-римата
(събрали сме в малко пространство толкова много непоносимости и все още сме заедно:)
значи и за екип, и за общ бизнес ставаме, но вече ми писна.
На гайдата.

Да поговорим за индивидуалните ни образи:

пристрастен към семейството и традициите
ужулен от живота и приспособяващ се в пространствата
погален от съдбата и още не му е дошло времето
почти готина и с прекалено много грижи за останалите

Та така - още ви обичам и тримата (вероятно винаги)
и ще се радвам да се справяте и без мен,
а когато (ако нещата се подредят)
да се виждаме и чуваме за радостните ви събития.

Дотогава да – ще помагам – докато мога, все пак.

yd