автор: jantreya

Колко нежно размахва криле? Сякаш въздуха гали.
Изведнъж се снижава. Прелита над белите пясъци.
Много ниско е слънцето. Кротко на запад преваля
този ден, уморен от брътвежи и крясъци.
Той размахва криле и отрязва на лятото времето.
Разпилява на плажа трохи от любовни стенания.
Като риба блести мисълта, че небето е бременно
с много дъжд, студове, снегове и мълчания.
Още мъничко лято. Има вкус на първична материя.
Всяка топла минута е щедро и кратко отлагане.
Ще забрави, че утре е есен –една предстояща мистерия.
Колко бързо размахва криле? От безсилие бяга.
Колко тъжно размахва криле? Не издухва прашинките
от заспала на плажа усмивка. Погалва искрите и.
Носи късна прохлада на тъмната кожа. Инстинктите
му напомнят, че днес е денят за (не)питане.