автор: Apokalipsis

Грешката е вярна, любов,
Загубих се между редовете.
Още тананикам онази песен,
Която ме стиска за гърлото.
Студена е потта на безсънието
И в изгревите няма птици.
Забравям, любов, от време на време.
Че не е прилично
Шумно да вярвам в случайности.
Всички рижави котки
нощуват под моя прозорец.
НапомнИ ми, любов,
Къде осребряват илюзии?!
Какъв е срокът на годност
За спомени от никое време?
Не боли, но дълбае с лъжичка.
Като мигрена зад лявата вежда.
Димът насълзява очите ми -
Не се заблуждавай, че плача.
ОставИ ме, любов,
Сама да си чакам таксито.
04.01.2014г.