Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 0
Всичко: 410

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПещерата (2)
раздел: Есета, пътеписи
автор: missana

Текстът по-долу е продължение и пояснение към есето ми Пещерата

Човечеството е стартирало от Пещерата. Пещерата като конкретност и като символ /дори и майчината утроба е Пещера/.
Когато още е било в тази Пещера то е обладавало Истината /или още по-точно е да се каже, че Истината го е обладавала/. Но я обладавало като потенция - като възможност за постигане. Излизайки извън Пещерата /към надеждата и светлината на Външното/ - към Света на формите и започвайки своята еволюция, то е започнало да се отдалечева от тази Истина. Всъщност цялото човешко развитие е развитието на една Заблуда - на една Лъжовност. Колкото повече еволюираме, толкова повече се отдалечаваме от Истината и се сближаваме с Лъжовността. Защото сме избрали едната посока на Пътя, а той е двупосочен. Втората му посока е обратната и Истинната. Онази, която отвежда обратно в Пещерата. Ние сме в ролята на бог Аполон /от известния древногръцки мит/, който търси своите крави /Истината/ извън Пещерата, защото следите им излизат от нея и не подозира, че те са там, вътре - добре скрити в тази Пещера. А за това се е погрижил хитроумният бог Хермес, който е вкарал кравите си на заден ход в Пещерата, за да изглежда, че следите им извеждат извън нея и никой никога да не заподозре, че те са още там и напразно да ги търси навсякъде другаде, само не и в Нея. Бог Хермес /като символ/ е Съществото, онази Другост, която се възползва от нас, както ние се възползваме от овцете за мляко и вълна. Какво произвеждаме за него чрез нашата "еволюция" е наистина добър въпрос. Какво печели той от нас задълбочавайки Заблудата ни, е още по-добър въпрос. Той е застанал буквално зад гърба ни /вътре в Пещерата/ и ни отдалечава все повече от себе си, а чрез това отдалечаване добива Нещото, което е предназначение на съществуването ни в Илюзорния ни свят, поддържан добре от него /при индийците известен като Мая, а в наши дни наричан Матрицата или Холографската вселена/.
Нашата еволюция, нашият външен псевдопът към Истината е оприличим на строителството на древноегипетските пирамиди. Величествени, но необясними за съвременния човек образувания, символ на "постигнатата" крайна цел. Както съвременният човек се диви пред древните египетски пирамиди и е безсилен да си отговори на въпроса защо те съществуват в пясъчната пустиня, така един ден Метачовекът ще се диви пред "пирамидите" построени от съвременния човек /храмовете на науката, изкуството и редица други/. Защото тези нови "пирамиди" също ще лежат в една Пустиня - Пустинята на емоциите на Себелишаването от най-важните ценности. И тези "пирамиди" ще затъват в "пясъците" на тази Пустиня.

Човешкият род се намира в ролята на избиращия овена /в знаменитата приказка за тримата братя и златната ябълка/. Тук той е възседнал обаче черния овен, който го извежда на Горното и Гибелно царство. А е трябвало да възседне белия овен, който да го върне в Долното и Спасително царство - Пещерата /на Истината/.


Публикувано от anonimapokrifoff на 23.08.2014 @ 11:05:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   missana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.06.2021 год. / 11:40:29 часа

добави твой текст
"Пещерата (2)" | Вход | 9 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пещерата (2)
от apostola на 23.08.2014 @ 13:41:21
(Профил | Изпрати бележка)
Есето ти, Мисана, навява на много мисли и разсъждения.
Ако приемем, че и майчината утроба е пещера, това означава че тя е първата пещера от която тръгва човечеството.И в този случай пътя му е един единствин- към смъртта. Единствено този и само този е еднопосочен път.Няма две посоки.Единствената посока на развитие е от Пещерата /майчината утроба/ през Светлината и Лъжовното към смърта.Тава е основния и единствен път на израстване и развитие на човечеството.И в този основен път има още много странични пътища и пътеки за постигане на различни цели от развиието на човечеството.А естествените пещери, където е живял и се е развивал първобитния човек, са един вид вторични пещери, като спомен от първичната пещера/ майчината утроба/.И точно в тези странични пътища и пътеки има две посоки.
Човечеството и до днес бърка точно тези посоки.Но дали Светлината и Лъжовността не са пътя към Истината? Към разгадава-
нето но Космическите тайни?Аз почти развих една контра- теза на
твоята.Нали така в научните среди се ражда Истината?
Е, разчовърках си и аз мозъка за да размишлявам върху въпроси, които и в далечното бъдеще едва ли ще намерят подобаващ отговор.Беше ми приятно покрай твоето безпорно стойностно есе,
да поразмишлявам малко.
Поздрави и и приятен Уикенд.


Re: Пещерата (2)
от doktora на 23.08.2014 @ 13:44:00
(Профил | Изпрати бележка)
Квинтесенция на митологично, библейско, приказно, фентъзи, матрично и пирамидално Начало, в писанието ти, Мисана, възхищавам ти се!

Все пак не беше лошо да вметнеш и Сфинкса и Фараоните, те също носят послания от Сириус, да ми прости Деникен хех

Желая ти хубава и светло озарена вечер, със сродна душа на чаша вино, защото там е истината, приятелю, знаеш...~:)

Док :)


Re: Пещерата (2)
от IGeorgieva на 23.08.2014 @ 13:56:51
(Профил | Изпрати бележка)
Стойностни разсъждения в търсене на истината!
Поздрави, Мисана! :)


Re: Пещерата (2)
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 23.08.2014 @ 14:16:51
(Профил | Изпрати бележка)
Текстовете ти са аналитични и прецизни. Впечатлена съм!


Re: Пещерата (2)
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 23.08.2014 @ 14:34:27
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
И влизането в пещерата и излизането от нея са били крачки напред.
Станлсалав Йежи Лец


Re: Пещерата (2)
от giro на 23.08.2014 @ 17:22:07
(Профил | Изпрати бележка)
скачай в дупката, майка ти стара и човек!
нещо не вдявам, но това е личен дефицит...
може би, защото децата са по-близо до идеята на Създателя, като хлапета правихме колиби и се се мушехме из разни дупки...
вътреутробен нагон... сигурно това ни дърпа до сетните ни полови дни към разните му дупки....
сигурно и Феликс Баумгартнер се е целил в някаква пещера, а!
А иначе - алегорично, приказно, ерудирано, добре словосъчетано - харесах, наистина!!!
поздрари, киро


Re: Пещерата (2)
от missana на 23.08.2014 @ 18:41:42
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря на мпалома за високата оценка, която даде за текста ми!

Сърдечен поздрав, мпалома!


Re: Пещерата (2)
от ganima60 на 24.08.2014 @ 05:43:41
(Профил | Изпрати бележка)
Привет missana,
В края на живота си,човек се връща към състоянието на ембриона по някои физични параметри.Еволюцията е еднопосочна, предопределелена.Астралното и физичното.Прераждането.Не може ли да се издигаме на по–високо ниво,а не да затъваме в пясъците на пустинята.
Горната земя на мен повече ми харесва!Всеки мечтае за рая,но никой не бърза да отиде там.Истината за всеки е различна!

Върти ми се в главата"Мъртвата зона"на Стивън Кинг!

Добро утро по българско време!Хубав ден!


Re: Пещерата (2)
от Dimi на 24.08.2014 @ 10:38:56
(Профил | Изпрати бележка)
Даа, заинтригува ме! Не съм ходила в много пещери, но все пак усещането вътре е наистина първично. Там човек по-лесно достига до ценните изводи на живота. Благодаря за интересните размисли!