автор: ganima60

Заспивам с ритъма на сърцето,
потъвам в тишината на съня,
белоцветни вишни и теб сънувам
и те прегръщам до сутринта.
Когато утрото разпръсне мрака,
с тебе трябва да се разделя,
сънят ми се превръща в мъка,
не мога да те задържа.

Отлиташ някъде в безкрая,
не мога да те проследя,
защото тленното у мен е живо,
не мога да го надхитря.

Дали животът продължава,
или е само да се утешим,
дали безплътни сенки ще сме в рая,
или в ада ще горим ?