автор: aldebaran

Само споменът за топлината,отразена
на добрата фея в огледалото,
ме прави недоизгорял метеорит
и инертността ми намалява.

Тогава тя танцуваше и пееше,
а около нея бясно в кръг
се въртяха есенни листа.
Не допусках,че е фея.

С какво се храни безсилието?
С бездействието на силните?
На прозрялите със скептицизма?
С халостните думи на любовта?

Защо вчера не видях невидимата
реактивна сила на грешките,
а знаех схемата на времето,
въоръжен със нож в гърба?...