автор: oziris

По "Песен за огън и лед"

Дорнецовата невеста бе красива като Слънцето,
а целувките й – пролет плодоносна.
но острието на Дорнецът бе от черна стомана
и целувката му беше смъртоносна.

Дорнецовата невеста пееше нежно като Славей
докато се къпеше сама в потока.
Но острието на Дорнецът пееше своя песен
и захапката му бе студена и жестока.

Острието на Дорнецът бе от черна стомана
и целувката му беше смъртоносна.

Докато лежеше на земята потънал в тъмнината
с вкуса от кръвта, от устата що избликна,
братята му бяха коленичили до него и се молеха,
а той пееше на лицето със усмивка:

Братя, о братя, дните ми са преброени,
Дорнецът отне ми днес живота,
Но какво от туй, всички ний сме смъртни,
а аз вкусих Дорнецовата невеста.

Острието на Дорнецът бе от черна стомана
и целувката му беше смъртоносна.

Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=wQNrTv0u0Qo

The Dornishman`s wife was as fair as the sun,
and her kisses were warmer than spring.
But the Dornishman`s blade was made of black steel,
and its kiss was a terrible thing.

The Dornishman`s wife would sing as she bathed,
in a voice that was sweet as a peach,
But the Dornishman`s blade had a song of its own,
and a bite sharp and cold as a leech.

The Dornishman`s blade was made of black steel,
and its kiss was a terrible thing.

As he lay on the ground with the darkness around,
and the taste of his blood on his tongue,
His brothers knelt by him and prayed him a prayer,
and he smiled and he laughed and he sung,

"Brothers, oh brothers, my days here are done,
the Dornishman`s taken my life,
But what does it matter, for all men must die,
and I`ve tasted the Dornishman`s wife!

The Dornishman`s blade was made of black steel,
and its kiss was a terrible thing.