автор: savana

Приятелят ми, бивш военен навремето си построи вила на Курткая.
Беше много мераклия.Вдигна я на два ката, със всичките салтанати - кладенец, сонда, обзавеждане. Правеше планове, като се пенсионира да отиде да живее там. Да, ама не! - както казваше Бочаров. Съдбата му подготви друго. Чукнаха го два инфаркта и той заряза вилата. Минаха две години по болници и лекари докато се пооправи. Един ден ми вика: "Утре ще отида да видя вилата. Кой знае дали ще я намеря?"
На другата вечер се срещаме в кварталното кафене. Аз чакам с нетърпение новините, а той пристига ухилен до уши. " Рай, братче, рай! Много съм доволен!" "Какво стана бе, разказвай!" - нямам търпение аз. " Слушай сега! Отивам към вилата, а сърцето ми свито, защото не знам какво ще намеря.Като наближих, не мога да повярвам на очите си. Вилата си е на мястото. Дворът подреден, прекопан ,засят с домати, чушки, картофи - каквото ти душа сака. Излиза от вилата един добре облечен циганин и ми вика : "Господине, какво търсите ?" "Аз съм собственика на вилата." - му отговарям. "А, така ли!"- усмихва се до уши циганина. "Ами заповядайте тогава, влезте!" - покани ме той. Влизам аз, сядам на масата под асмата и започваме да си говорим и да се черпим. Аз съм доволен, че вилата ми си е на мястото, че дворът се работи. Попаднал съм на човек, слава Богу. Можеше да бъде много по-лошо, като гледам вилите наоколо. Пийнахме по една ракия, той ми напълни една торба със зеленчуци и ме изпрати по живо, по здраво.
Ей, това се казва късмет, братче!