автор: bbobbibgbs70

Сутринта главата пак го болеше. Беше нервен. Празното шише в краката му го риташе и дразнеше. Нямаше пари. Вечерта беше откраднал банкноти и монети от църквата, като се правеше, че ги дарява на иконостаса. Строгите погледи на светците сега впиваха жилата си в размекнатия му мозък.
Той трябваше да продължи да пие ! Иначе щеше съвсем да се побърка. Въпреки хубавото слънчево време и цветята до него, той се дразнеше от всичко. Дори и от мухите, които нахално кацаха по ръцете и лицето му с досадно бръмчене. Трябваше му алкохол – сега и веднага. Но нямаше пари. А главата му щеше да се пръсне от болка в тази ароматна красива утрин. И ръцете не го слушаха. Заедно с разбунтувалото му се сърце, китките и пръстите му маршируваха непослушно накъдето си поискат. Десният му клепач също нервно играеше.

Преди много години, още като беше малко момче баща му даде пари за закуска и плодове. Той беше останал без нищо. Загуби работата и приятелите си. Гаджето му също го напусна. Алкохолът го повлече по лепкавото си безконечно течение надолу. Тогава той взе парите и след минути трескаво си купи бутилка - патронче за пиене. Отвинти тапата със замах и изля течността в гърлото си. Тогава...

Тогава изведнъж за пореден път той се промени. Светът стана цветен. Гърдите престанаха да го болят. Възбуди се мъжествеността му. В този миг пролетта нахлу в него в средата на зимата и той стана равен на Бог в собствените си очи. Забрави за проблемите, забрави болките и неуредиците. Забрави всичко лошо. В този миг, той беше Бог и искаше това никога да не свършва. Той беше огромен слънчоглед обърнат към своето течно слънце. Тогава се съблече гол и тръгна така по улиците. Целуваше момичетата без срам и им отправяше цинични предложения, без да му пука от това. Късаше цветя от градините. Ходеше по малка и голяма нужда където си поиска. Като кучетата и котките, на които завиждаше благородно за това. Алкохолът беше неговият бензин. И това винаги се повтаряше...

Песента на птиците пак го събуди легнал полугол в огромна кафява локва с нефтени петна. Жабите се надпреварваха да му се карат. Менгемето в главата му се беше стегнало още повече. В този гаден момент той реши за кой ли път да сложи край на живота си. И го направи по най – лесния за него начин с поредното си гнусно улично напиване. Падайки по тротоарите го напикаваха кучетата, а хората го отбягваха с отвращение и презрение. Тогава обаче като усещаше миризмата на мокрия си панталон, той сънуваше героизма от победата си над лошия корсар на пиратския кораб. И страстната целувка за благодарност на червенокосата пленница. Той беше непобедим. Беше като акробат по корабните въжета. Макар и сам се справяше с лекота срещу хилядите си врагове.

Чашата грижливо напълнена до горе търпеливо, но натрапчиво с аромата си напомняше за себе си. Той отново се събуди на пейка, заспал незнайно преди колко време. Будилникът – чаша влезе в сила. Очакваното с нетърпение удоволствие беше факт. И тялото му веднага го усети. Той стана. Краката му едва го държаха. Залитна и падна в кошчето за боклук до него. Заля го кисела миризма на кетчуп и майонеза. Той бавно обърса лицето си и облиза мазната течност. Стана несигурно и се изпика до боклука оглеждайки се победоносно. Опита се да прибере члена си обратно в панталона, но не се получи. Остави го да виси навън свободно. Залюля се и погледна към небето. Тогава...

Внезапно замръзна заспал така прав и вторачен в небето. Докато не го прибраха от там. Прибраха вкочанения му труп, който плашеше минувачите. В отрезвителя безуспешно го заливаха с ледена вода и то обилно. Той обаче не помръдна и все гледаше ли гледаше втренчено към небето. Изхвърлиха го навън с отвращение и погнуса в очакване на катафалката. В този момент той се раздвижи и се облече с тъмнината, която се стелеше около него. Даже я стегна около кръста си с колан. Дяволски се усмихна, стигна до близкия мост , дочака тътена на идващият сутрешен влак и скочи под него. Локомотивът помете с грохота си времето.

Изгряващото слънце се направи, че нищо не вижда. Протегна се и разпери слънчевите си дълги и топли ръце. Усети, че му е горещо. Тогава бързо на екс изпи една сутрешна бира за закуска. Защото макар и от рано адски го болеше красивата му величествена лъвска глава. След страхотното му пустинно напиване от мъка с луната снощи, когато залезът го отнесе от нас, а доведе нея в небето ни – отслабнала и сънена като откъснато цвете ...

2006
Боян СТАНИЛОВ