автор: rumpel

Реката тече на обратно,
аз търся пътека нагоре,
където при извора лято
със снежните преспи говори,
където презрели къпини
събират минутите в наниз.
И чакат студът да загине,
донесъл след себе си празник.
Където в лила боровинки
раздават със шепи по нещо
и радват ме с поглед най-синкав,
чрез който за тебе се сещам.

Когато сезонът отмие
на времето старото злато,
тогава ще слезем и ние
от извора. С път на обратно.