автор: iren5

Животът върви...Изнизва се вече...
Дали живях достатъчно, Човече?
Дали настойчиво преследвах си мечтите?
Че бръчки имам вече край очите...

Дали ще имам време за промяна?
Дали промяната ще доведе до яма,
която ме разделя със сивотата?
На Града – забравил за мечтата?

Не знам. Въпроси много си задавам днес.
А сън не ме лови ни вчера, ни нощес...
Усмивка протоколна на лицето слагам.
Така, де. Няма аз пред хората да се излагам!

Чаровна, със самочувствие изглеждам,
А всяка вечер тайно мислите си пренареждам...
Да. Лесно е така – ненаранима,
изглеждам твърде силна, несравнима.

Дали е вярно? Само аз си зная!
Но колко още мога да си трая?...
Докосна ме магия. Промени ме.
Изтри сълзи. Във нови дрехи премени ме.

Не време, Смелост ще ми трябва
да се отдам на туй, що мисълта ми грабва.
Рутинното да скъсам... Може би тогава?
Или във младо тяло просто съм се разпознала,
развяло гордо своята Мечта игрива?
Поглеждам отстрани – отново съм красива.


Отново блясък свети във очите!
Отново вятър роши ми косите!
Сбогувам се аз днес със сивотата!
Сама ще определям правилата!