Не съм те срещала преди.
Не,никога не съм те срещала.
Ни във съня на плачещи върби,
ни в магазинчето с мечти отсреща.
Ни в себе си,когато бях сама
на някой свой невидим кръстопът,
ни в мрака всеполепващ у дома,
ни в умората,усетена след път.
Не съм те виждала насън дори.
Не можех точно тебе да предвидя.
Не знаех,че покоят ми ще изгори
след теб.А не остави даже диря.
И вече знам,че ще те има в мен
докрая ми,защото ме променяш
с умението свое да си откровен
и с наглостта да ми изменяш.
След теб не зная истина какво е.
Обърка подредеността на мислите.
А ти се вмъкваш в мен спокоен,
успяваш в хаоса да ме осмислиш.
Оставам на брега ти с голи сетива.
Чрез паметта им бавно ме превземаш.
И,ако има прилив,ти ще си това,
дошъл от мен завинаги да ме отнемеш.