автор: Mouse

Надникнах леко зад ъгъла на тишината
Но слънчев лъч докосна ме, отри ме,
проблесна във очите ми, разкри ме.
Оголи ме, показа ме и скри ме.

Погълната от него и от мен си
аз радостта жадувах да покажа -
за себе си, за другите и тези,
който се страхуваха от радостта си.
Светът бе светъл лъч във самотата,
която крила го бе до тогава.
Да го покажа и да им докажа,
че радостта е слънчева награда.
Не се спотайвай в дебрите мъгливи,
не се обгръщай с облаци красиви.
Ти красотата си разкрий във тишината -
загърби за винаги мрака и тъмнината.