автор: rudin

Две тъмни цепки гледат на зелено –
очи на котка, легнала до мен.
Да я погаля, искам за последно,
преди да ме погълне светъл ден.

Но чувствам как ще впие остри нокти
във моята несигурна ръка,
а ще ми се тя да замърка кротко
и дълго да я милвам все така.

Две тъмни цепки гледат на зелено –
очите на жена – замръзнал лед.
Че тя е Клеопатра! – ту студена,
ту жари като пламък жълто-блед.